Проф. Румяна Стоилова, председател на БСА, пред БНР по темата „Как социологическите агенции могат да променят нагласите за вота и как да разпознаем манипулации”
Българската социологическа асоциация работи за повишаване на доверието към достоверността и надеждността на социологическите резултати, както и за повишаване на способността за информиран избор на гражданите, който да се базира на надеждна и достоверна информация и прогноза. Гражданското образование е начинът, по който може да се унищожи огромната машина на цензуриране, създаване на стереотипи и драматизиране на ситуацията, пише Уолтър Липман в книгата си „Общественото мнение”. А това означава:
- Да се изгради навика да се проучват източниците на информацията, която се ползва;
- Да си припомняме как един и същи източник е прогнозирал изхода от електоралното поведение на гражданите;
- Да се придържаме към обективен, рационален подход, да търсим знание, базирано на научни факти – проверими и повторяеми;
- Да се възприеме научния метод при търсенето и ползването на резултати от допитвания за електоралните нагласи.
Етичният кодекс на БСА, приет през 2004г., поставя изисквания към съобщаването на данни от изследвания в медиите. Според чл. 14. (4) При разпространяване на данни от социологически проучвания винаги се предоставя информация за изследователските методи и източниците на информация в съответствие с установените в социологическата общност изисквания. След приключване на изследването първичната индивидуална информация е достъпна за контрол на методологичната й валидност от страна на колегията.
В Изборния Кодекс, чл. 205, е записано, че съобщаването на резултати от допитвания за електоралните нагласи трябва да съдржа „информация за възложителя на допитването или проучването, за организацията, извършила допитването или проучването, и за източниците на финансирането му“.
Гражданите е добре да следят няколко критични показатели, които агенциите са склонни да съобщават не съвсем коректно или изобщо да пропускат. Важно е кой е поръчал изследването. Едно изследване струва не малка сума, това е инвестиция, затова този фактор е показателен. Важно е гражданите да са внимателни и да проследяват в коя медия се публикува дадена информация за изследване.
Според проучване на колега от УНСС – главен асистент д-р Мариета Христова, непосочено финансиране има при едно или две от общо над 30 изследвания за всеки един от изборите през 2021 г. Обаче при повече от половината изследвания е посочвано „собствено финансиране”. Гражданите трябва да бъдат по-внимателни, когато виждат тази информация. Въпреки, че не е незаконно, това посочване може да бъде и отказ от съобщаване на действителния източник на финансиране.
Когато се четат резултати от изследване, е важно дали то е представително и как са подбирани респондентите. В изследването на д-р Христова е отбелязано, че при повече от половината от изследванията, проведени през 2021 г., липсва информация за представителност, а само представителни изследвания дават възможност действително да се говори за всички избиратели в България, които имат право на глас. Липсата на информация за това дали изследването е представително е рисков момент. Особено е рисков, когато е свързан с изискването за съобщаване на допустимата грешка. Посочването на допустимата грешка е важно, за да знаем как да интерпретираме резултати с минимални разлики. За да бъде ползваната информация достоверна е добре да се следят резултатите от няколко агенции, отклоненията между тях и доколко в миналото те са имали познати прогнозни резултати.
https://bnr.bg/horizont/post/101553470/prof-rumana-stoilova
8 ноември 2021
bsa administrator
About the author