Дата на провеждане: 31 август – 1 септември 2023 г. в Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Този симпозиум кани учени и културни дейци от всички етапи на кариерата да изследват нови перспективи и интервенции, произтичащи от научните изследвания в областта на социология на културата и социология на изкуствата. При разглеждането на актуалното състояние на тези дисциплини симпозиумът ще разгледа редица въпроси, включително (но не само) следните: Какви са ключовите теоретични и методологични развития в социология на културата и социология на изкуствата? Какво могат да кажат тези дисциплини за кризите на нашето време? Как социолозите на културата и социолозите на изкуството тълкуват „културните войни“? Каква намеса могат да направят тези дисциплини в критиката на каноните и йерархиите на ценностите? Кои са потребителите на знанието, създадено от тези дисциплини? Могат ли артистите и културните дейци да се възползват от тези знания и обратното – как изкуствата и творчеството допринасят за развитието на нови социологически прозрения и, по-общо, за иновациите в (социалните) науки? Каква е ролята на културните институции в този обмен? Какви полезни последици за обществото могат да произтекат от тези изследвания? Възможни ли са културни политики „отдолу нагоре“? Как се проявява напрежението между културата и администрацията през XXI век? Пред какви предизвикателства са изправени докторантите в тези дисциплинарни области при осъществяването на изследователска кариера?
В отговор на тези въпроси симпозиумът ще включва панели, които ще се фокусират по-специално върху следното:
· Теоретични развития в социология на изкуствата и социология на културата
· Методологически иновации
· Влияния и възможни ползи от изследванията в тези изследователски дисциплини за цялото общество
· Как преподаваме социология на изкуството и социология на културата? Какво включваме и какво пропускаме? На каква основа? Как можем да преподаваме извън университетите?
· Интердисциплинарни и институционални връзки, например потенциал за сътрудничество с практикуващите изкуство и с работещите в институциите за изкуство – музеи, фестивали, галерии и т.н.; с културни институции, правителствени служби, експерти, културни продуценти; и с други дисциплини като психология на изкуствата; културна антропология, градска социология, архитектура; с точните науки като медицина, климатология, компютърни науки/инженерство.
· Ролята на изкуството за формулиране на нови социологически перспективи (като „плътно описание“ в литературата, нови възгледи за медикализирането на живота във визуалното изкуство); връзката между изкуството/културата и (социалните) науки; социологическата фикция и методите, базирани на изкуството.
· Политическа ангажираност и намеса по време на криза, например потенциалният принос на социология на културата и социология на изкуствата за стимулиране на социалната промяна; артивизъм и визуален активизъм; критичен отговор на класовото, половото и расовото неравенство; авторитарен популизъм и „културни войни“; политика на бюджетна дисциплина; климатична криза; пандемии; конфликти и войни.
Организационен комитет:
Проф. Румяна Стоилова, председател на БСА
Доц. Светлана Христова, член на УС на БСА и на изследователска мрежа 07 „Социология на културата“
Проф. Боян Знеполски, ръководител катедра „Социология“, СУ „Климент Охридски“
Гл. ас. Мила Минева, член на УС на БСА и катедра „Социология“, СУ „Климент Охридски“
Проф. Даниела Колева, ръководител катедра „Културология“, СУ „Климент Охридски“
Доц. Кирил Василев, катедра „Културология“, СУ „Климент Охридски“
Доц. Калоян Харалампиев, заместник-декан на Философски факултет, СУ „Климент Охридски“
Гл. ас. Георги Медаров, член на УС на БСА
Проф. Саймън Стюарт, съ-председател на ЕСА изследователска мрежа 07 „Социология на културата“
Д-р Рита Рибейро, съ-председател на ЕСА изследователска мрежа 07 „Социология на културата“
Д-р Крис Матю, председател на ЕСА изследователска мрежа 02 „Социология на изкуството“
– 20 март 2023 – краен срок за подаване на резюмета за кандидастване
– 21 март до 14 април – рецензиране на подадените резюмета и отговор на кандидатите
– 15 април 2023 – начало на регистрацията
– 23 юни 2023 – срок за ранна регистрация
– 15 юли 2023 – краен срок за регистрация
Таксите за участие са определени така, че да подсигурят максимално широко участие:
– Студенти: 20 евро
– Членове на ЕСА: 40 евро (при ранна регистрация)
– Нечленове на ЕСА: 50 евро (при ранна регистрация)
– Членове на ЕСА: 50 евро
– Нечленове на ЕСА: 60 евро
Организаторите насърчават пристъствие in situ, но ще има възможности за дистанционно участие.
Инструкции:
Изпращайте резюмета (до 300 думи), заглавие и кратка библиографска справка (до 200 думи) на esasymposiumsofia2023@gmail.com до 18:00 ч. (централноевропейско време). Отбележете дали сте член на ЕСА и дали сте част от RN07 или RN02.
Годишна научна конференция на БСА, 25 ноември, 2022 г.
Софийски университет, Ректорат, зала 2, 14.00 – 17.00 ч.
МОБИЛНОСТИ, МИГРАЦИИ, МОБИЛИЗАЦИИ
Мобилността на хора, движението на стоки, капитали и идеи – дори и в момент на затваряне на геополитическите граници и глобално ограничаване на движението, както се случи по време на Ковид19-пандемията, продължава да бъде устойчива характеристика на глобалния свят, в който живеем. В различни страни на ЕС започнаха да се развиват специфични политики, с които да се привличат т.нар. „дигитални номади“. Тези мобилности – разпръснати, разнопосочни, с различни скорости и причини, които ги мотивират – не премахват, а конструират нови граници: географски, политически, символни, задават нови хоризонти за съвместното ни съществуване, непрекъснато преструктурират обществото и отправят предизвикателства към социалните науки. Всичко това води до изследване на въпроса: Има ли социологията инструменти, с които да разбира мобилните социалности?
Миграцията като фокус на социологическия интерес в рамките на Годишната научна конференция на БСА през 2022 г. е непосредствено свързана и с войната, която Русия води с Украйна и новата вълна на миграция в нашата страна. Миграцията се контекстуализира по различен начин в различните европейски страни, вписвайки се и в публичните дискурси върху бежанците и икономическите мигранти, конструирани при предишни мигрантски потоци. В България миграцията на хора отдавна е залог в политическите битки, както и обект на мощен пропаганден медиен дискурс. Можем ли ние, като социолози, да предложим изследователски плътни подходи към миграцията, да изпълним ролята си на публично ангажирано знание и да допринесем за рационализирането на публичния дебат, за преодоляване на страховете и превръщането им в разбиране и приемане на другия, на този който е различен от нас?
Мобилизациите на гражданите, проявите на съпричастност и доброволческите инициативи в подкрепа на бежанците от Украйна, от Сирия и Афганистан са в широкия диапазон на материална-физическа подкрепа, но и на поддържането на дигитални платформи за свързване и за търсене на възможности за справяне с предизвикателствата на живота в непозната страна. Същевременно се породиха и противоположни мобилизации, прояви на неприемане и на страх от новодошлите. Какви форми на мобилизация откриваме днес в нашите общества, кои са социалните групи, стоящи зад тях – както зад проявите на враждебност и на противопоставяне, така и зад разнообразните форми на солидарност и активна подкрепа?
Споделете вашите изследователски резултати и интерпретативни подходи в рамките на Годишната конференция на БСА, която ще се проведе на 25 ноември, 2022 година. Моля, изпращайте предложения за участие – заглавие и резюме (до 150 думи) – на електронната поща на БСА (sociology.bsa@gmail.com) до 14 Ноември, 2022.
Организационен комитет:
Проф. д.с.н. Румяна Стоилова
Проф. д-р Петя Кабакчиева
Проф. д-р Мартин Канушев
Проф. д.с.н. Светла Колева
Доц. д-р Светлана Христова
Гл. ас. д-р Мариета Христова
Гл. ас. д-р Мила Минева
Гл. ас. д-р Георги Медаров
Уважаеми колеги,
Имаме удоволствието да Ви съобщим, че Българската социологическа асоциация, в партньорство с Румънската социологическа асоциация, Сръбското социологическо научно дружество, и Асоциацията на социолозите в Република Северна Македония и с подкрепата на Международната социологическа асоциация, организира регионална конференция „Доверие и благополучие на Балканите“, която ще се проведе в София на 30-ти септември и 1-ви октомври, 2021 г.
Срокът за подаване на абстракти е 31-ви март.
За повече информация, моля запознайте се с поканата ТУК
С уважение,
УС на БСА
В рамките на годишното общо събрание на БСА се проведе научната конференция на тема: „Социологията в свят на пандемия“, докладите в която бяха представени в две тематични направления в два последователни дни:
18 декември 2020 г. – Тематично направление – Предизвикателства към социологическите анализи, с модератор проф. Петя Кабакчиева
19 декември 2020 г. – Тематично направление – Социологически изследвания в условия на пандемия, с модератор проф. Боян Знеполски
Уважаеми колеги,
Всяка година БСА организира научна конференция, която да фокусира вниманието ни върху актуални проблеми на социологическата общност. Тази година, в условия на непредвидена извънредност, ви предлагаме под формата на хибридна конференция – присъствено и онлайн – да мислим заедно (макар и в състояние на физическа дистанция) по темата Социологията в свят на пандемия.
Проф. Сари Ханафи, президент на Международната социологическа асоциация подчертава, че пандемията показва крехкостта на социалния свят, в който живеем и отправя специфично предизвикателство към социалните науки, а именно „едновременно да анализираме и да се ангажираме с новите реалности.“ Как „социалната дистанция“ се превърна във форма на социална солидарност? Как доверието в институциите предопредели ефективността на публичните политики по отношение на здравния проблем? Как заживяхме онлайн и започнахме ли да преизмисляме живота си?
Предлагаме ви да анализираме и дискутираме специфичните предизвикателства пред социологията в три основни посоки:
Бихме се радвали колеги-социолози от България и работещи извън пределите на страната да приемат предизвикателството и да участват в усилието по интерпретиране на социалния свят в ситуация на извънредност, по очертаване на кризите, по ангажиране с шансовете да изградим нов тип – пост-ковид – социална реалност.
Конференцията „Социологията в свят на пандемия” ще се проведе на 18 декември 2020 г., след общото събрание на БСА с възможност за офлайн и онлайн участие. Конференцията ще бъде във формата на тематични блокове от 10-минутни презентации и сесия за обсъждания след всеки блок.
Заявки за участие – до 15 ноември 2020:
Моля изпратете тема, по която бихте искали да направите представяне, кратко описание на основните проблеми, които ще засегнете (150 думи), както и предпочитанията Ви за офлайн/онлайн присъствие. Разработените презентации трябва да депозирате до 4 декември, за да бъде подготвено успешното представяне на самата конференция.
До 4 декември 2020 г. ще получите допълнителна информация за платформата и за мястото, на които ще протече хибридната ни конференция.
Изпращайте вашите заявки за участие на sociology.bsa@gmail.com
Организационен съвет:
проф. Румяна Стоилова – rumiana.stoilova@gmail.com
д-р Екатерина Маркова (ИФС-БАН) – ekaterina.markova@gmail.com
д-р Мариета Христова (УНСС) – marieta_hristova@yahoo.co.uk
д-р Мила Минева (СУ) – mineva.milla@gmail.com
За контакт:
д-р Мила Минева (СУ) – mineva.milla@gmail.com
Научна сесия в рамките на Годишното общо събрание
Предизвикателства пред социологията: 30 години след началото на пост-комунистическата трансформация в България
Изминалите 30 години доведоха до сериозни промени в цялостната структура на обществото и в ролята на социологията в него. Разместиха се социалните пластове, индивидуалната свобода се утвърди като една от основните ценности, увеличиха се дистанциите, появиха се нови социални групи, заговори се открито за неравенства и конфликти. Същевременно България стана пълноправен член на Европейския съюз и това породи нови възможности за различните слоеве в обществото, но и за социологията като наука. Какви са ефектите от евроинтеграцията за българското общество и за социологията? Увеличиха се данните, с които социолозите измерват и анализират социалните процеси. Данни за България се съдържат в редица европейски сравнителни изследвания. Сондажите на общественото мнение са част от медийната среда, често отразявайки нейните дефицити и дефекти. Социолозите са активни участници в публичните дебати по различни теми, в изработването и обсъждането на стратегически документи. Дали обаче винаги социологическата експертиза е заявена и доказвана достатъчно ясно и убедително не само в рамките на академичната общност, но и сред широката общественост? Мястото на социологията като емпирична наука, даваща верифицируемо знание по различните интерпретации на случващото се в обществото често са отстоявани както в конкуренция, така и в диалог с други дисциплини – философия, икономика, история, политология. Успява ли социологията като професия да удържи и да отстои своите граници?
Съвременните социологически теории се развиват непрестанно. В състояние ли сме обаче успешно да концептуализираме и да измерим борбата за признание, за която говори Франсис Фукуяма и политиката на гнева, така че да успеем да предотвратим фалшивите отговори на популизма и на национализма? Има ли отговори българската социология на продължаващите регионални неравномерности в икономическите възможности, в образованието, в качеството на живот и в благосъстоянието на хората? Как анализираме в изследванията си усещането на българските граждани, че гласът им не е достатъчно чуван и достойнството им не винаги е зачитано? Множествените неравенства и тяхното пресичане в житейската ситуация на индивидите и групите рядко са идентифицирани и анализирани в области като образование, пазар на труда, насилие. Акцентът продължава да е върху отделни уязвими групи, без да се отчита субординацията и акумулирането, генезиса на различните измерения на неравенство в обществото. Доколко съвременните теории биват адекватно прилагани за разбиране и обяснение на случващото се в хода на пост комунистическата трансформация на обществото?
Обществото се променя бързо, тласкано от развитието на технологиите и за да е полезна и актуална, социологията трябва да търси и намира своя прогностичен потенциал в търсенето на алтернативи за бъдещето на общество, в което има повече справедливост, в което се отстояват ценности и правила, които гарантират просперитет за всички. Доколко успяваме да гарантираме бъдещето на науката социология в България чрез диалог между упражняващите различни професионални роли – между опита и знанието на учените, на преподавателите, на анализаторите-участници в публичните дебати, на изследователите на общественото мнение, на социолозите, които се ангажират с правенето на експертизи и оценки на въздействието на политиките?
Въпросите и предизвикателствата на общественото развитие са много. Предстоящата Годишната конференция на БСА си поставя за цел да дискутира шансовете пред социологията като професия с ясното разбиране, че тези шансове трябва грижливо да бъдат откривани, отглеждани, отстоявани и насърчавани. Професионалната отговорна позиция на социолозите е нужна тук и сега. Предлагаме ви три теми, които да дискутираме:
Каним всички колеги да предложат свои изследвания, анализи и предложения за Научната сесия, както и за постер сесия, които се предвиждат в рамките на Годишното общо събрание на БСА на 11 декември 2019 г. , зала 2, СУ, 14.00 ч. Очакваме вашите предложения, свързани с актуални изследвания и с теми, които ви занимават като социолози. Изпращайте заявките си в обем от 250 думи до 20 ноември 2019г. до членовете на Управителния съвет на Българската социологическа асоциация:
Румяна Стоилова RStoilova@bas.bg
Елица Димитрова Elitsa_Kdimitrova@yahoo.com
Мила Минева mineva.milla@gmail.com
Екатерина Маркова ekaterina.markova@gmail.com
Дона Пикард dona.pickard@gmail.com
Петрана Стойкова petrana_stoikova@abv.bg
Мариета Христова marieta_hristova@yahoo.co.uk