Национален конкурс за ученическо социологическо изследване

Национален конкурс за ученическо социологическо изследване

Национален конкурс за ученическо социологическо изследване

 

Българската социологическа асоциация, в сътрудничество със социологическа агенция „Мяра“, дава официален старт на Национален конкурс за ученическо социологическо изследване, насочен към учениците от средните училища в цялата страна.

Инициативата кани младежите да сформират отбори от 2 до 4 души, ръководени от техен учител, и да предложат идея за изследване на актуален обществен проблем. Конкурсът цели да стимулира интереса към социологията, да развие умения за работа с достоверни източници и да изгради критично мислене у младите хора в прехода им към висше образование или професионална реализация.

Участниците ще преминат през обучения с водещи български социолози, а отборът победител ще спечели професионално реализирано проучване по техен изследователски дизайн, проведено от утвърдена социологическа агенция, както и възможност да представи резултатите пред медии и институции.

Пълните подробности за регламента, етапите и формуляра за регистрация ще намерите на официалната страница на конкурса: www.prouchi.bg

Краен срок за кандидатстване: 16 октомври, 2026

 

Представяне на брой 2 за 2025 г. на сп. „Социологически проблеми“ на 31.03.2026

Университетска седмица на книгата 2026.

Представяне на брой 2 за 2025 г. на сп. „Социологически проблеми“, посветен на темата за насилието над жени и дискусия по темата с участвали в броя със свои статии изследователи от УНСС и СУ „Св. Климент Охридски“

 

Начало:
вторник, 31 март 2026 13:00
Край:
вторник, 31 март 2026 14:00
Място:
Библиотека на УНСС, преподавателска читалня
Подробности:

На 31 март 2026 г., от 13:00 до 14:00 ч. в преподавателската читалня в библиотеката на УНСС, като част от Университетската седмица на книгата 2026 ще бъде представен брой 2 за 2025 г. на сп. „Социологически проблеми“, посветен на изключително актуалната тема за насилието над жени. Под редакцията на представители на катедра „Икономическа социология“, изданието включва статии, които разглеждат ключови аспекти за по-задълбоченото разбиране на този сериозен социален проблем.

В единадесет от публикациите в броя са представени резултатите от изследвания, реализирани в рамките на научноизследователския проект „Насилие над жени – типологизации, социални и икономически последствия“ по договор КП-06-Н75/2 от 7.12.2023 г. с Фонд „Научни изследвания“. Проектът се осъществява от научни колективи от УНСС, чрез Центъра за социологически и психологически изследвания, и Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

В дискусията участие ще вземат проф. д-р Вяра Стоилова, катедра „Икономическа социология“, Общоикономически факултет на УНСС, и гл. ас. д-р Емил Митов, катедра „Икономика и управление по отрасли“, Стопански факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. В събитието ще се включи и част от редакционната колегия на списание „Социологически проблеми“.“

За въпроси и допълнителна информация по повод организацията на събитието се обръщайте към гл. ас. д-р Драгомир Драганов, ddraganov@unwe.bg, тел. 0894788687.

Позиция на Етичната комисия на Българската социологическа асоциация относно използването на онлайн анкети на МОН за формиране, а не измерване на обществено мнение

Етичната комисия на Българската социологическа асоциация изразява тревога относно публично достъпното онлайн допитване на Министерството на образованието и науката (МОН), свързано с предложението за ограничаване на достъпа на деца под 15-годишна възраст до социални мрежи. 

След анализ на структурата, формулировките и визуалния дизайн на инструмента, Комисията счита за необходимо да изрази ясно и категорично становище, тъй като използваният инструмент не отговаря на основни принципи на професионалната етика, методологичната коректност и добрите практики в социалните изследвания. 

Основните ни притеснения са свързани с: 

  1. Влияние върху мнението на взелите участие в проучването – след като дадат своя отговор, респондентите получават съобщение „повечето хора са съгласни/несъгласни с Вас“ в зависимост от дадената от тях оценка. Този подход влияе върху самия процес на формиране на мнението и напомня по-скоро на скрит психологически експеримент. Допълнително, в нарушение на базовите етични принципи, липсва търсенето на информирано съгласие от изследваните лица.
  2. Проблеми, свързани с използваните измервателни скали – 

Използваната скала допуска стойности извън предварително обявения диапазон и не предлага словесни ориентири за значението на отделните позиции. Тези особености правят оценките произволни, несравними и невалидни. Без ясно дефинирани смислови граници е невъзможно да се установи какво точно изразява респондентът, а интерпретацията на данните от изследователите би била едновременно субективна и незащитима.

  1. Неравнопоставеност на различните гледни точки – налице е визуално и цветово кодиране на желания отговор (отговорите в диапазона „за“ са обозначени в зелено и с усмихнато лице, а отговорите в диапазона „против“ – с червено и с намръщено лице). Допълнително, от участниците, заявили несъгласие с предложението, по-късно се изисква подробна аргументация, последвана от избор между варианти за прилагане на мярката за забрана на социалните мрежи. Това води до натиск към преформулиране на собствената позиция.
  2. Възможност за многократно попълване на анкетата – липсата на технически механизми, които предотвратяват многократно участие на един и същ респондент, прави резултатите податливи на организирано изкривяване, подкопава репрезентативността и компрометира достоверността на данните. Контролът върху уникалността на участието е базов стандарт в онлайн проучванията и е необходимо да бъде стриктно спазван.

Всичко това поставя под въпрос използването на резултатите от проучването. Комбинацията от некоректни измервателни скали, социално внушение, визуални сигнали и неравнопоставеност на гледните точки и използването на емоционално оцветен език води до систематично отклонение на резултатите. Инструментът по-скоро оформя общественот мнение, отколкото да го измерва.  Вследствие на това събраните данни не могат да се използват нито за научни цели, нито като надеждна основа за политически решения.

В този контекст, Етичната комисия счита, че допитването нарушава основни етични стандарти при изследване на мнения и нагласи, не гарантира автономността на участниците и съдържа сериозни методологични дефекти. С оглед защитата на общественото доверие в изследванията и институциите, Комисията препоръчва незабавно оттегляне на настоящия инструмент и разработване на нова анкета, която:

  • използва ясни, симетрични и валидни измервателни скали;
  • осигурява пълна неутралност на съдържанието и визуалния дизайн;
  • представя аргументите „за“ и „против“ по равностоен начин;
  • гарантира липса на внушения, социални сравнения или други интервенции;
  • е съобразена със стандартите за етично отношение към респондентите.

Членовете на Етичната комисия на Българската социологическа асоциация изразяваме готовност за подкрепа на Министерство на образованието и науката за включване на квалифицирани специалисти по методология, психометрия и етика при подготовката на бъдещи обществени консултации.

Въпросът за защитата на децата онлайн е реален и значим. Именно затова обществото трябва да разполага с коректни, надеждни и неповлияни данни. Текущото допитване не предоставя такива. Етичната комисия призовава към професионално подготвен процес, който действително отразява волята и разбирането на гражданите, а не го моделира чрез скрити техники за влияние.

Етична комисия на Българската социологическа асоциация

25.11.2025

Покана за свикване на Общо събрание на Българска социологическа асоциация

Управителният съвет на Българската социологическа асоциация – София, на основание чл. 18, ал. 2, т. 1 от устава на асоциацията във връзка с чл. 26, ал. 1
ЗЮЛНЦ свиква Общо събрание на асоциацията, което ще се проведе

на 4 декември 2025 г. от 16:00 ч.

в СУ „Св. Климент Охридски“, Ректорат,  Заседателна зала 2 (бул. Цар Освободител № 15),

при следния дневен ред:

1. Регистрация;

2. Научна сесия Публичната роля на социологията днес;

3. Отчет и финансов доклад за 2025 г.;

3. Представяне на визия за дейностите на асоциацията за 2026 г.;

4. Разни.

България в дигиталната ера: ново изследване на БАН показва растящи социални неравенства

Дигитализацията в България върви с двойно лице – от една страна носи нови възможности за образование, работа и участие в обществото, а от друга задълбочава вече съществуващи социални неравенства. Това показва колективната монография „Дигитални неравенства“ (2025), под редакцията на проф. дсн Румяна Стоилова, издадена от Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

Монографията е резултат от проект „Дигитално разделение и социални неравенства: равнища, актьори и взаимодействия“, реализиран от учени от Института по философия и социология при БАН, Софийския университет „Св. Климент Охридски“, УНСС и Бургаския свободен университет, и финансиран от Фонд „Научни изследвания“ (договор № КП-06-ПН55/16 от 2021 г.).

„Дигиталната ера не е само шанс, а и ново предизвикателство за социалното равенство“ – подчертават авторите.

Изследването очертава няколко ключови тенденции:

  • Дигитализацията променя социалната структура на обществото– тя създава нови възможности за включване, но и нови линии на изключване.
  • Достъпът до технологии вече не е единствен проблем– ключово става неравномерното разпределение на уменията и възможността за пълноценно участие в дигиталната среда.
  • Дигиталното разделение засяга различни сфери на живота– образование, трудов пазар, гражданска активност, културни практики.
  • Неравенствата се задълбочават между различни социални групи– по възраст, пол, образование, етнос и местоживеене.
  • Технологиите действат като „двойно острие“– те могат да бъдат средство за социална мобилност, но и да засилват изолацията на уязвимите групи.

Колективната монография обединява изследванията на 23 автори, сред които и чуждестранни учени, и предлага интердисциплинарен анализ на социалните ефекти от дигитализацията в България. Книгата очертава необходимостта от нова социология на дигиталната ера, която да разбира технологиите не само като инструмент, а и като фактор за социални процеси.

Монографията „Дигитални неравенства“ е с отворен достъп и може да бъде прочетена онлайн тук: https://unipress.bg/е-книги/digitalni-neravenstva

Управителен съвет на БСА

Мандат 2024-2028 г.

 

Гл. ас. д-р Мила Минева – председател
Катедра Социология, Софийски университет „Св. Климент Охридски“
mmineva [@] phls.uni-sofia.bg

Мила Минева е преподавател в катедра „Социология“, СУ „Св. Климент Охридски“ и програмен директор в Център за либерални стратегии. Изследователските й интереси са в областта на социология на културата, медиите и популярната култура. Мила Минева е активно ангажирана с няколко български академични издания – сп. Критика и хуманизъм, онлайн изданието за културни изследвания Семинар БГ, както и с Годишника на катедра Социология.

 

 

 

 

 

 

Доц. д-р Елица Димитрова
Катедра Социология и науки за човека, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
Институт за изследване на населението и човека, БАН
elitsa_kdimitrova [@] yahoo.com

Доц. д-р Елица Димитрова работи в областта на социално-демографските изследвания с фокус върху раждаемостта и репродуктивното поведение , променящите се семейни модели, демографска и семейна политика, здраве и рискови поведения при юношите, социални неравенства в здравния статус на населението и др. Те я специализирала в областта на
методология на социалните и демографските изследвания и преподава демография, количествени и качествени методи.

 

 

 

 

 

 

 

Елена Дариева
Национална социологическа агенция „Насока“
elena.darieva [@] nasoca.bg

 

Елена Дариева е социолог с над 25-годишен опит в електоралните, социални и маркетингови проучвания. Автор на аналитични и политически телевизионни и радио коментари, с множество публикации по темите за европейската интеграция, младежките политики и политическите нагласи. Научните й интереси са свързани с разработването на нови индикатори за маркетингови проучвания, както и с изследването на ценностните нагласи и начина на живот на младите хора и на жените в България. Магистър по социология от СУ “Св. Климент Охридски”. Управител и основател на национална социологическа агенция „НАСОКА“. Съучредител на „IMPACT DESIGN CENTER“. Сдружение с фокус върху социалното развитие и насърчаване на позитивната социална промяна.

 

 

 

 

Гл. ас. д-р Веселина Качакова
Институт по философия и социология, БАН
vesikachakova [@] gmail.com

Веселина Качакова е гл. асистент в секция„Общество на знанието: наука, образование и иновации“ към Институт по философия и социология при Българската академия на науките. Завършила е специалност „Социология“ в Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, по-късно придобива магистърска степен по „Регулации и стандарти в медицината“ от Нов български университет и докторска степен по „Социална медицина и организация на здравеопазването и фармацията“ от Медицински университет – София.
В периода 2007–2015 г. работи като асистент по мониторинг и оценка, програмен асистент и общински програмен мениджър в програми за превенция и контрол на ХИВ/СПИН и туберкулоза към Министерството на здравеопазването. През 2016 г. завършва Програмата за обучение на учители на фондация „Заедно в час“ с 3 години опит като учител в Професионалната гимназия „Георги Сава Раковски“ в гр. Костенец. Научните ѝ интереси включват: иновации и ценности в образованието, дигитално обучение и възможности за следдипломно образование, гражданско образование и глобално гражданство, здравно образование и социална медицина.

 

Гл. ас. д-р Светломир Здравков
Институт по философия и социология, БАН
svetlomir.zdravkov [@] gmail.com

 

Светломир Здравков e главен асистент в секция „Общество на знанието: наука, образование и иновации“, Институт по философия и социология – БАН. Научни интереси: Образователни неравенства, Социология на науката и технологиите, Дигитални изследвания, Икономическа социология, Големи данни и количествен анализ

 

 

 

 

 

 

гл.ас. Димитър Панчев
Катедра Политически науки и национална сигурност, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
dimitar_panchev [@] yahoo.com

 

Димитър Панчев е криминолог (BA Hons, MA Hons) и социолог (Ph.D.), главен асистент в катедра „Политически науки и национална сигурност” към Факултета по икономически и социални науки, ПУ „Паисий Хилендарски”. Изследователските му интереси са в полето на криминологията, социология на девиантното поведение, радикализацията и тероризма.

 

 

 

 

 

 

 

Доц. д-р Георги Медаров
Катедра Икономическа социология, Университет по национално и световно стопанство
Институт по философия и социология, БАН
georgimedarov [@] gmail.com

Георги Медаров преподава като асистент в катедра Икономическа социология, УНСС и е доцент в секция Общности и идентичности, ИФС-БАН, както и част от Колектив за обществени интервенции и Института за критически теории на свръхмодерността. Изследователските му интереси са в областите на историческата и общата социология теория, социалните неравенства и етническите малцинства.

 

Позиция на БСА по повод опита на ПП „Възраждане“ за намеса в работата на ЦИК във връзка с избора на агенции, провеждащи социологически проучвания в изборния ден

ПОЗИЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИОЛОГИЧЕСКА АСОЦИАЦИЯ

По повод опита на ПП „Възраждане“ за намеса в работата на ЦИК във връзка с избора на агенции, които да  провеждат социологически проучвания в изборния ден

Българската социологическа асоциация като свободно професионално сдружение на социолози се чувства длъжна да се противопостави на опита на една политическа сила да повлияе на действията на Централната избирателна комисия. Според чл. 57 от изборния кодекс именно в правомощията на Комисията е да определя условията и реда за извършване на социологически проучвания в изборния ден, както и да води публичен регистър на социологическите агенции, т.е. законодателят е предвидил решението да бъде експертно, както и да се базира на публична информация и доказана във времето експертиза на самите социологически агенции. Подобна политическа намеса в процеса на определяне кои агенции да провеждат проучвания в изборния ден подкопава допълнително доверието в изборния процес, а това излага на риск тази базова демократична практика. Решенията за избор на социологическите агенции трябва да се основават на професионален опит, доказани методологии и капацитет, а не на партийни предпочитания или критики към публични изказвания на социолози. Агенция „Алфа рисърч“ е доказала през годините както безспорността на експертизата си, така и качеството на методологията си и капацитета си да провежда коректни екзитполове и паралелни преброявания. 

Публичните изказвания на представители на социологическите агенции са техни интерпретации, които не бива да се смесват с професионализма на агенцията и съответно не бива заради тях автоматично да се дискредитира една агенция като цяло или да се поставя под съмнение професионалното ѝ участие в изборни процеси.

Именно затова като професионална организация считаме за редно да се противопоставим на опита за политическа намеса в процес, предвиден като експертен, да защитим професионализма на колегите и да подчертаем отново необходимостта да се различават интерпретации от социологически данни, добиването на които е именно работата на социологическите агенция, а сред тях „Алфа рисърч“ има безспорен професионален авторитет. 

 

 УС на БСА

Етическа комисия на БСА

 

Тържествена церемония по удостояване на проф. д.с.н. Пепка Бояджиева със званието „Professor Emeritus“ на ИФС-БАН

Тържествената церемония ще се състои на 20.02.2025 г. в Централно управление на БАН, ул. „15-ти ноември“ № 1, зала „Акад. Иван Гешов“, от 13.30 ч.

14-то издание на Конгреса на младите социолози

За нас е чест да ви поканим на 14-ото издание на Конгреса на младите социолози – събитие, организирано от Института по социология на Ягелонския университет, което ще се проведе на

11-13 април 2025 г. на улица Grodzka 52 в Краков.

Конгресът е място, където младите изследователи могат да представят резултатите от изследванията си, да развият ораторските си умения и да обменят опит с участници от Полша и от цял свят. Трите дни са изпълнени с вдъхновяващи доклади, оживени дискусии и възможности за създаване на трайни приятелства.

Миналогодишното издание за първи път беше международно събитие и завръщане към стационарната форма на конгреса след петгодишно прекъсване. Над 130 участници от Полша и от цял свят представиха своите доклади, изграждайки вдъхновяваща атмосфера за академичен обмен на идеи.

Поканата за кандидатстване за активно участие в конференцията е отворена. Тя е предназначена за студенти и докторанти. Заявленията могат да се изпращат [на английски език] чрез MS Forms от връзката, предоставена на уебсайта на конгреса, до 23 февруари:

https://kms.confer.uj.edu.pl/

Препоръчваме ви да препратите това съобщение на студентите, които може би се интересуват от участие в събитието.

С най-добри пожелания,

Организационен комитет на 14-ия конгрес на младите социолози

https://www.instagram.com/socjologia_uj/
https://www.facebook.com/14KongresMlodejSocjologii

Програма на конференция, 1 ноември 2024 г.

Програма на конференция

Публични образи на науката(ите) в дигиталната ера

Проект „Образите на науката в дигиталния свят: между социалните мрежи и интернет медиите“, № КП 06-Н55/6 от ноември 2021 г. ФНИ

Дата и място:

01 ноември 2024 г, 9:30 ч. Софийски университет „Св. Климент Охридски”, зала 1

09.30 – 10.00 – Регистрация

10.00 – 10.05 – Официално откриване

10.05 – 10.45 – Публична лекция на проф. Федерико Нересини (Университет на Падуа)

“Медиен анализ на отношенията технонаука-общество. Теоретични предпоставки и методологически предизвикателства”

10.45 – 11.00 – Въпроси и отговори

11.00 – 11.15 – Кафе-пауза

11:15 – 12.15 – Представяне на специалния брой на сп. „Социологически проблеми“

Проф. Ахмет Сюрдем (Университет Билги в Истанбул)

Д-р Мартин Й. Иванов “Мост между световете: как традиционните религиозни практики и ню ейдж вярванията влияят на доверието в научните институции в България”

Д-р Джанан Урхан (Голдсмит Университет в Лондон)

Д-р Петя Климентова “Стратегии за научна комуникация: Поглед към практиките на институтите на БАН”

12.15 – 12.30 – Въпроси и отговори

12.30 – 13.30 – Обедна почивка с регистрация за ОС на БСА

13.30 – 14.30 – Кръгла маса „Социологията в медиите“ с презентации на д-р Светломир Здравков, д-р Елена Стойкова и д-р Антоанета Гетова, Юлиян Борисов

 

Може да свалите програмата за конференцията от Форум Програма-1-ноември-2024.