За повече прецизност в провеждането и представянето на социологически проучвания
(по повод на изследване на агенция „Галъп интернешънъл болкан“, представено по БНТ)
Уважаеми колеги и съграждани,
Като професионална общност на социолозите в България се чувстваме длъжни да реагираме по повод предаването на БНТ „Още от деня“, излъчено на 16.09.2024 г.[1], в което бяха представени данни от проучване, проведено от агенция „Галъп интернешънъл болкан“[2] по поръчка на БНТ. Изследването, според самото предаване, както и според публикацията на сайта на агенцията, цели да провери доколко в българското общество има притеснения от „пропагандирането“ на нетрадиционна сексуална ориентация в българските училища. Няма да коментираме нито представените данни, нито предложената от колегите интерпретация, но бихме искали да обърнем внимание върху един далеч по-сериозен проблем.
В рамките на телевизионното предаване въпросите от проучването са представени като твърдения, а именно: „В българските училища има пропаганда на идеи и възгледи, свързани с нетрадиционна сексуална ориентация“ и „Българските учители извършват пропаганда на идеи и възгледи, свързани с нетрадиционна сексуална ориентация“. На сайта на агенция „Галъп интернешънъл болкан“ същото проучване е представено с други два въпроса, а именно: „Имате ли притеснения или нямате притеснения, че: В българските училища има пропаганда на идеи и възгледи, свързани с нетрадиционна сексуална ориентация“ и съответно „Имате ли притеснения или нямате притеснения, че: Българските учители извършват пропаганда на идеи и възгледи, свързани с нетрадиционна сексуална ориентация“. В телевизионното предаване отговорите на въпросите са: „Имам притеснения“, „Нямам притеснения“ и „Не съм чувал/Няма такава пропаганда“, докато на сайта на агенцията е представена скала с отговори, в която допълнението „Няма такава пропаганда“ отсъства.
Самото разминаване в представянето на въпросите и на отговорите към тях свидетелства или за недостатъчен професионализъм при изработване на въпросника, или за целенасочено отстъпление от професионализма с цел манипулиране на общественото мнение. Която и от хипотезите да е вярна, ние като професионална общност не можем да не реагираме, когато чрез сериозната наука „социология“ се легитимират съмнителни твърдения, нарушаващи професионалната етика и не спазващи базови професионални правила за провеждане на емпирични проучвания на обществените нагласи.
За да се гарантира набирането на достоверна информация ключово методическо условие е конструирането на въпросника. При формулирането на въпросите отговорността на изследователя е голяма, защото формулировката може да насочи набираната информация в определена посока. На практика, във визираното изследване и при двете формулировки на въпросите се съдържат твърдения, за чиято истинност агенцията не пита, а приема за факт. Така априори се допуска наличието на такава пропаганда, а въпросът „измерва“ усещанията по отношения на нея. В този смисъл това са подвеждащи и внушаващи въпроси, нещо недопустимо в професионално проведено социологическо проучване. Каквито и да са причините зад тази методическа некоректност, в крайна сметка резултатът е вид манипулиране на общественото мнение и внушаване на тезата, че има „пропаганда на идеи и възгледи, свързани с нетрадиционна сексуална ориентация“ в българските училища и осъществявана от българските учители. Нека да подчертаем, че вторият въпрос, съдържащ твърдение за „българските учители“ е дори опасен, доколкото маркира професионална общност и така създава условия тя да се превърне в мишена на омраза и агресия. Едва ли българското общество има нужда да оттегли доверието си от българските учители, още по-малко – да ги превърне в изкупителни жертви на политически игри.
От методологическа и методическа гледна точка възникват още няколко съществени въпроса, но ще се ограничим само до три:
1) В скалата с отговорите, представени по БНТ, защо са обединени в една позиция отговорите „Не съм чувал“ и „Няма такава пропаганда“, които са съдържателно много различни?
2) Как се обяснява несъответствието между въпроси и скала с отговори към тях във варианта, който е публикуван на страницата на „Галъп интернешънъл болкан“? Формулировката на двата въпроса, които са публикувани на сайта на агенцията не кореспондира смислово и съдържателно с отговорите, доколкото въпросите за наличието или отсъствието на притеснения не предполагат отговор „Не съм чувал“.
3) При проведените интервюта „лице-в-лице“ дали е спазен принципът да не се четат т.нар. изключващи отговори? Това са отговорите от типа „не знам“ и „не мога да преценя“. В конкретния случай изключващ отговор е позицията „не съм чувал“, т.е. ако тази позиция не е предлагана като възможен отговор на респондентите, а отговорът е отбелязван само при спонтанно посочване, то на практика се минимизира възможността интервюираните да отговорят по този начин и да отрекат съществуването на пропаганда на нетрадиционна сексуалност.
Реагираме не само като професионалисти, разтревожени от отстъплението от професионалните социологически стандарти, но и като граждани, притеснени от възможната злоупотреба със социологическите изследвания за подвеждане на общественото мнение. Именно затова за нас е особено притеснително представянето на подобно съмнително „изследване“ в най-гледаното време и в едно от най-уважаваните публицистични предавания на Българската обществена телевизия. Разбира се, даваме си сметка, че журналистите не са длъжни да са социолози, но именно затова бихме искали да ги уверим, че Българска социологическа асоциация е винаги готова да предостави експертиза, за да се гарантира, че представените изследвания дават картина на обществените нагласи, а не манипулират общественото мнение.
Искрено се надяваме, че некоректната употреба на данни, които се представят за социологически, ще бъде прекратена, както от страна на агенциите, провеждащи допитвания до общественото мнение, така и от страна на обществените медии, защото отстъплението на институциите от предоставянето на професионална и проверена информация, блокира шансовете ни да изграждаме демократично общество и да живеем по-добре заедно.
Проф. Румяна Стоилова, председател на УС на БСА
Д-р Мила Минева, зам.-председател на УС на БСА
Д-р Мариета Христова, зам.-председател на УС на БСА
Доц. Елица Димитрова, секретар на УС на БСА
Доц. Светлана Христова, член на УС на БСА
Д-р Георги Медаров, член на УС на БСА
Проф. Татяна Коцева, член на Етическата комисия на БСА
Проф. Светлана Събева, член на Етическата комисия на БСА
Елена Дариева, управител на агенция „Насока“, колективен член на БСА
03.10.2024 г.
[1] https://bnt.bg/news/balgarskoto-uchilishte-i-propagandata-za-netradicionnata-seksualna-orientaciya-partien-populizam-ili-realen-problem-v373512-331975news.html
[2] https://www.gallup-international.bg/48916/anxiety-propaganda-school/
Дигитализацията в България върви с двойно лице – от една страна носи нови възможности за образование, работа и участие в обществото, а от друга задълбочава вече съществуващи социални неравенства. Това показва колективната монография 