Проф. Петър Митев в диалога между поколенията социолози в България

Проф. Петър Митев в диалога между поколенията социолози в България

Проф. Петър Митев в диалога между поколенията социолози в България

Проф. Румяна Стоилова

Председател на Българска социологическа асоциация

2 юни 2021 г.

Ролята на проф. Петър Митев в диалога между поколенията социолози в България присъства по превъзходен начин в сборника, събрал социологически и политологични такстове, озаглавен „Да отместваш бариери: Дисциплини, епохи, поколения” на Университетско издателство „Св. Климент Охридски”. Съставителите проф. Светла Колева, проф. Пепка бояджиева, проф. Петя Кабакчиева и проф. Румяна Коларова са поканили 29 учени от различни поколения и дисциплини, които са обединени от интереса към изследванията на проф. Петър Емил Митев. Убедена съм, че този том освен да засвидетелства нашето уважение и признание за приноса на проф. Петър Митев към българската социология и изследвания на политиката ще се превърне в постоянна част от педагогическия инструментариум, с който ще обучаваме и насочваме в професията бъдещите социолози и политолози. Този внушителен том ще бъде справочник за всички нас, които търсим отправна точка по важни социологически дебати.

В духа на приемственост между поколенията и в качеството ми на настоящ председател на БСА се връщам и препрочитам  текстовете на проф. Митев от периода, когато той е председател на БСА. Ключова дума, която той извежда в словото си от 1991 г. като задача на Асоциацията е „квалификация” като отговор на необходимостта пред колегите да търсят професионална реализация в динамично променящата се обществена среда.

През 1995 г. проф. Митев говори за БСА и за социологическата перспектива, за научната дисциплина „социология на социологията” [1].  За мен е много интересно да се върна към основните функции на БСА, които той тематизира по това време, за да оценя докъде сме стигнали днес и какво остава да бъде предизвикателство пред професионалната общност, доколко сме сбъднали очакването му от онези години за „оптимистичната перспектива” пред БСА.

Основната функция според него е – консолидация на социологическата общност. Диагнозата му е, че „социологията се оказва професия с твърде размити и лесни за преминаване граници” (Митев, 2016:93). Така е. Това е предизвикателство за професията ни и днес. Принципът на развитието чрез конкуренция и вътрешно професионалната регулация посредством Етичен кодекс са факт. Етичният Кодекс е приет, но приложението му остава не особено ефективно.

Това, което искам да подчертая като особено важно, но все още неслучило се е осъществяването на функцията на БСА да съдейства за създаването на Национален социологически архив като условие за оптималната професионална дейност. Без него по думите на проф. Петър Митев: ”Социологията губи онази предпоставка, която е основа за всеки прогрес: акумулирането, натрупването” (Митев, 2016:94). Включването на Архив база данни в социалните науки сред националните научно-изследователски инфраструктури, трябва да се превърне в приоритет за всички социолози и политолози, както за академичните, преподаващи в Университетските катедри и провеждащи изследвания в БАН, така и на тези от агенциите за социални изследвания, от гражданския сектор и от министерствата. Само с общи усилия ще можем да постигнем тази важна функция на БСА, която ще бъде от полза за диалога на поколенията и за запазване на потенциала на нашата наука като емпирични данни и публикации, които в момента са разпръснати и недостъпни за по-широка аудитория.

На Деветия конгрес на БСА и съпътстващата годишна конференция през 1999 г. , 10 години след падането на Берлинската стена, проф. Петър Митев поставя въпроса как БСА се вписва в по-общия контекст на трансформацията, проблематизира социологията като субект и обект на социалната критика, добавя към функциите на БСА – критичната редом с вече утвърдените в предишни конгреси на БСА функции на Асоциацията – консолидация, институционализация, гражданска позиция, научно общуване в рамките на професионалната общност. „Критичната функция на социологията е да поставя актуалните проблеми… в контекста на системните отношения и вариантите на общественото развитие. Тогава стават видими и политическите балони, и масовите илюзии. И тогава критиката не се превръща в носталгия, самооплакване и катастрофични нагласи.” (Митев, 2016:111).

Мога да продължа с позоваванията на текстове на П. Митев за социологията и за професионалната асоциация на социолозите, но не мога да не спомена и изключителния му принос за изследванията на младите хора в променящото се българско общество от 70-те, 80-те, 90-те години на ХХ век и в първите десетилетия на ХХI век. С въображение и проницателност той като от „социологическа наблюдателница“ анализира „какво и как се предава от поколение на поколение“ и „прави заключения за същността и перспективата на самото обществено развитие“. И тук е важно предупреждението, което той отправя, че с изследванията на младите хора се „открива евристичен, но не и безпроблемен път към секретите на обществото“ (Митев, 2016: 290).

Благодаря ви проф. Митев за въображението и за таланта, за постоянството в отстояването на социологията като наука в България и далече отвъд пределите на страната. Искам да се присъединя към Иван Селени и да пожелая на юбиляра: До 120, скъпи проф. Петър-Емил Митев! Бъдете жив и здрав и все така ангажиран и отдаден на рационализацията на обществения живот.

[1] П.-Е. Митев, 2016. Българите. Социологически погледи, Изток-Запад. Архивът на НИИМ „изчезна” безследно, по всичко изглежда е бил унищожен” с болка пише Петър Митев, 2016:105. Също в неизвестност или неизползваем е архивът на НЦИОМ.