Българската социологическа асоциация (БСА) като професионална организация на социолозите се ангажира с изготвянето на Списък с публично достъпните данни за агенциите в България, които публикуват резултати от социологически проучвания на общественото мнение (списъкът не включва маркетингови агенции, които не са посочили социалните и електоралните изследвания като част от своя предмет на дейност). Списъкът е достъпен на страницата на БСА ТУК и ще бъде своевременно актуализиран.
Дата на първо публикуване: 21 март 2021 г.
Последваща публикация: 6 ноември 2021 г.
Актуализация на данните: 8 септември 2022 г.
„В социологията има правила и през последните години те се спазват все повече. Важен е авторитетът на една агенция. Не много често, но се появяват и фантомни агенции. Необходимо е да бъде посочен възложителят на проучването. Трябва да се обръща внимание и на допустимата грешка, тя се дава в рамките на до 3%“.
Това каза пред БНР проф. Румяна Стоилова, председател на Българската социологическа асоциация.
И допълни, че онлайн изследванията са по-малко надеждни и агенциите използват допълнителни средства, за да повишат достоверността на информацията:
„Информацията, че изследването е проведено с таблет, дава насока, че се търси допълнителен начин да се повиши качеството на информацията – че анкетьорът може да отиде с таблета до лица без достъп до интернет и да впише техните отговори. Това би трябвало да дава гаранция за качеството на информацията.“
В предаването „12+3“ проф. Стоилова подчерта, че обществените нагласи се влияят от много фактори – събитийната среда, интерпретациите на анализаторите, кампанията на политиците, социологическите изследвания.
„Когато някой попадне на информация от социологическо проучване, която намират за некоректна, може да се обърне към Българската социологическа асоциация.“
Интервюто на Снежана Иванова с проф. Румяна Стоилова в предаването „12+3“, 9.03.2023, можете да чуете в звуковия файл.
https://bnr.bg/horizont/post/101790917/prof-rumana-stoilova
9 март 2023 г.
Българската социологическа асоциация работи за повишаване на доверието към достоверността и надеждността на социологическите резултати, както и за повишаване на способността за информиран избор на гражданите, който да се базира на надеждна и достоверна информация и прогноза. Гражданското образование е начинът, по който може да се унищожи огромната машина на цензуриране, създаване на стереотипи и драматизиране на ситуацията, пише Уолтър Липман в книгата си „Общественото мнение”. А това означава:
Етичният кодекс на БСА, приет през 2004 г., поставя изисквания към съобщаването на данни от изследвания в медиите. Според чл. 14. (4) При разпространяване на данни от социологически проучвания винаги се предоставя информация за изследователските методи и източниците на информация в съответствие с установените в социологическата общност изисквания. След приключване на изследването първичната индивидуална информация е достъпна за контрол на методологичната й валидност от страна на колегията.
В Изборния Кодекс, чл. 205, е записано, че съобщаването на резултати от допитвания за електоралните нагласи трябва да съдржа „информация за възложителя на допитването или проучването, за организацията, извършила допитването или проучването, и за източниците на финансирането му“.
Гражданите е добре да следят няколко критични показатели, които агенциите са склонни да съобщават не съвсем коректно или изобщо да пропускат. Важно е кой е поръчал изследването. Едно изследване струва не малка сума, това е инвестиция, затова този фактор е показателен. Важно е гражданите да са внимателни и да проследяват в коя медия се публикува дадена информация за изследване.
Според проучване на колега от УНСС – главен асистент д-р Мариета Христова, непосочено финансиране има при едно или две от общо над 30 изследвания за всеки един от изборите през 2021 г. Обаче при повече от половината изследвания е посочвано „собствено финансиране”. Гражданите трябва да бъдат по-внимателни, когато виждат тази информация. Въпреки, че не е незаконно, това посочване може да бъде и отказ от съобщаване на действителния източник на финансиране.
Когато се четат резултати от изследване, е важно дали то е представително и как са подбирани респондентите. В изследването на д-р Христова е отбелязано, че при повече от половината от изследванията, проведени през 2021 г., липсва информация за представителност, а само представителни изследвания дават възможност действително да се говори за всички избиратели в България, които имат право на глас. Липсата на информация за това дали изследването е представително е рисков момент. Особено е рисков, когато е свързан с изискването за съобщаване на допустимата грешка. Посочването на допустимата грешка е важно, за да знаем как да интерпретираме резултати с минимални разлики. За да бъде ползваната информация достоверна е добре да се следят резултатите от няколко агенции, отклоненията между тях и доколко в миналото те са имали познати прогнозни резултати.
https://bnr.bg/horizont/post/101553470/prof-rumana-stoilova
Дата на публикуване: 8 ноември 2021
Студията представя сравнителен анализ на утвърдените и прилагани професионални стандарти при огласяването на данни от социологически изследвания, с акцент върху допитванията до общественото мнение. Този анализ е ориентиран в три посоки: 1) описание на професионалните стандарти на някои международни асоциации, които поставят основите на прилагането на етични принципи и спазването на такива стандарти в сферата на допитванията до общественото мнение; 2) проследяване на дискусията на българската професионална общност и по-специално дейността на Българска социологическа асоциация, свързана с утвърждаване на модели на професионални стандарти при огласяване на данни от предизборни изследвания; 3) анализ на публикуваните от изследователските агенции в България резултати от предизборни изследвания в периода 2014 – 2021 г. чрез изготвен инструмент за мониторинг, търсещ отговор на въпроса: до колко е законосъобразно и в съответствие с професионалните стандарти представянето и огласяването на данни от социологически (предизборни) изследвания в предизборните кампании. Проследено е дали и по какъв начин изследователските агенции и центрове представят паспорта на изследванията, резултати от които огласяват. Основните индикатори за наблюдение са изведени от Изборния кодекс, от етичните кодекси и становища на ESOMAR, БСА, БАМОР и АБРО и включват: възложител, изпълнител, финансиране, паспорт в каре, допустима грешка, период на провеждане, извадка – обем, метод, представителност, метод на регистрация, процент неотговорили, претегляне, сравнимост, формулировка на въпроса, посочена база на показаните дялове за отделните партии и място на публикацията.
Студията е публикувана в: Научни трудове на УНСС, том 1, 2022 г.
Публикувано в Дойче веле на 8 юни 2022 г.
Автор: Петър Чолаков
Социологическа агенция-фантом напудри рейтинга на „Възраждане“, а данните от това „изследване“ се тиражират далеч не само в социалните мрежи. Очевидно някой се готви за избори, коментират за ДВ утвърдени социолози.
В социалните мрежи циркулира „социологическо изследване” на агенцията БНМ „Рисърч груп”, която е напълно неизвестна за професионалните социолози. Проучването впечатлява с това, че почти удвоява резултата, който „Възраждане” би имала, ако изборите бяха днес. Според БНР, „информацията” изхожда от страница, свързана с „Възраждане”. Ако се доверим на „данните”, формацията „вече е втора политическа сила” с резултат от 18,4%.
Агенция-фантом
ДВ потърси социолози за коментар.
Според председателката на Управителния съвет на Българската социологическа асоциация (БСА) Румяна Стоилова и професор по социология в БАН е погрешно изобщо да се ретранслират подобни „изследвания”. Проблемът, според нея, е и в това, че в материала на БНР графиките с данните на „Тренд” и „Алфа Рисърч” са публикувани заедно с тази на въпросната Фейсбук агенция. Така, посочва проф. Стоилова, възниква въпросът дали данните на утвърдените агенции оборват тези на агенцията-фантом или се случва тъкмо обратното – без да искат я легитимират.
Проф. Стоилова се солидаризира с мнението на Боряна Димитрова от „Алфа Рисърч”: извадката от 5000 души, каквато БНМ „Рисърч груп” твърдят, че са ползвали, е подозрително голяма. Това е трик, който се използва тъкмо от агенции-фантоми, за да внушат, че данните им са достоверни.
Социологията е наука, тя борави с информация, която е проверима, събрана чрез научни методи. Иначе всеки може да си направи страница в социалните мрежи и да публикува каквито си иска данни.
„Някой се готви за избори“
Евелина Славкова, съоснователка на „Тренд” и член на Управителния съвет на БСА, също не е чувала за въпросната агенция. И тя обръща внимание на странния размер на извадката, както и на връзките с „Възраждане”. Според нея тези „данни” се публикуват, защото „някой се готви за избори”.
„Не вярвам в достоверност на данни от мними агенции без упомената методика, без ясен срок на реализация, без възложител и т.н. Няма как това да звучи сериозно в ушите на хора, които ежедневно се занимават с тази работа. От друга страна публикуването на такива данни в медиите без проверка е един от моментите, които позволяват тази порочна практика да продължава с годините с различни мними агенции. Необходимо е да се наложат някои прости правила в това отношение, като лице за контакт с агенцията, методика, възложител и т.н., преди медиите да публикуват. И разбира се – гилдията трябва да бъде непримирима в такива моменти, защото такива изследвания петнят имената на всички добросъвестни агенции” – казва Славкова.
Какво да правят медиите?
Дали обаче медиите трябва просто „геройски да мълчат” за подобни изследвания-внушения, с аргумента да не им дават гласност? Това работеща стратегия ли е, при положение, че така или иначе хиляди хора вече споделят „новината-сензация” в социалните мрежи?
Проф. Стоилова препоръчва на медиите и потребителите, готови да споделят информацията в социалните мрежи, особено ако става въпрос за непозната агенция, първо да се консултират със сайта на БСА. Там вече ще има списък на утвърдените агенции, базиран на проверима публична информация.
Социолози-доброволци – що е то?
Крайно време е да се потърси сметка и от политиците, ако те използват за своя политическа реклама непроверими данни от призрачни агенции.
Самият Костадин Костадинов коментира, че изследването на БНМ „Рисърч груп” е фалшиво, забележете, защото проучване на „социолози-доброволци” показвало, че „Възраждане” вече е първа политическа сила.
В чл. 205 от Изборния кодекс се казва: „всяко огласяване на резултати от допитвания до общественото мнение или на социологически проучвания по повод на изборите, извършено чрез медийна услуга или по друг начин, трябва да съдържа и информация за възложителя на допитването или проучването, за организацията, извършила допитването или проучването, и за източниците на финансирането му”.
Очевидно достоверността на данните и методите на „доброволците”, цитирани от г-н Костадинов, е същата като на агенциите-фантоми.
Да открием истината чрез анализ на лъжата
Накрая, си струва да припомним прозренията на Умберто Еко за ролята на лъжата в комуникацията.
„Днес е трудно да различиш кое е истина и кое лъжа, но аз разбрах, че е по-лесно да откриеш истината чрез анализ на лъжите… Мисля, че 50% от общественото мнение се гради на лъжи и ние постоянно сме подвеждани”, казва писателят. И още: „Лъжата е фундаментален аспект на комуникацията. Тя е разговор за възможни светове. За реалността би могло да комуникира дори едно куче. То обаче не може да лъже”.
Добре е ние, гражданите, медиите и социолозите, да не забравяме това.
***