Category Archive Новини

Данни от вълна 10 на Европейското социално изследване

Уважаеми колеги,

Имаме удоволствието да ви съобщим, че приключиха всички верифициращи процедури по отношение на проведената 10-та вълна на Европейското социално изследване. Теренът се проведе през лятото на 2021 г. от Института по философия и социология при БАН. Изследването преминава през сериозни и продължителни верифициращи процедури, след което данните официално се публикуват.
Днес Централата на ЕСС публикува първото издание на данните от ЕСС, като в него са включени данни само от десет страни – от общо 32 участвали в тази вълна. Благодарение на огромния труд, който положи българският екип, България е сред тези десет първи страни, чиито данни са одобрени за официално разпространение.
Разпределението на респондентите от първото обявяване на данните от 10-тата вълна е показано в таблицата по-долу. В тази група страни българската реализирана извадка е с най-висок брой респонденти:

Country

Frequency

Percent

Valid Percent

Cumulative Percent

Valid

Bulgaria

2718

15,0

15,0

15,0

Czechia

2476

13,7

13,7

28,8

Estonia

1542

8,5

8,5

37,3

Finland

1577

8,7

8,7

46,0

France

1977

10,9

10,9

57,0

Croatia

1592

8,8

8,8

65,8

Hungary

1849

10,2

10,2

76,0

Lithuania

1659

9,2

9,2

85,2

Slovenia

1252

6,9

6,9

92,1

Slovakia

1418

7,9

7,9

100,0

Total

18060

100,0

100,0

Надяваме се, че новите данни от Европейското социално изследване ще заинтеросават повече колеги за написването на статии и анализи. Имаме молба към вас. Когато публикувате статии, базирани на данни от Вълна 10 на Европейското социално изследване, информирайте екипа на Института по философия и социология с ръководител проф. Емилия Ченгелова или екипа на БСА с ръководител проф. Румяна Стоилова, тъй като българският консорциум, който работи съвместно по това изследване има ангажимент периодично да изпраща в Централата на изследването в Университета в Лондон информация за публикациите, които са направени по данните от него .

Покана – представяне на нова книга

Заповядайте на представянето на книгата “Дигиталната трансформация и бъдещето на труда. Глобални тенденции. Локални последствия.” София. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, доц. дсн Васил Киров.
Голям салон на БАН, 21.06.2022 г., 16,30 ч.
Повече информация за книгата и автора може да видите тук.

 

Програма на обучението по данни на ЕСИ и МПСИ

ПРОГРАМА

Методологически Семинар – обучение:

Европейското социално изследване (ЕСИ/ESS) и Международната програма за социални изследвания (ISSP)

 

14 май 2022 г., 10:00 ч., онлайн в платформата ZOOM

https://us02web.zoom.us/j/84370848240?pwd=TVdWVjlDb3FsRkE5dkFnRWtWbitMZz09

 

10:00 – 10:15 Откриване на семинара:

Проф. Румяна Стоилова, Председател на БСА, Институт по философия и социология, БАН

Проф. Елка Тодорова, ръководител на Националния консорциум, изпълняващ ЕСИ и ISSP, УНСС

 

10:15 – 12:30 Експертни презентации:

Доц. Калоян Харалампиев (БСА, СУ) Възможности и предизвикателства пред статистическите анализи на данните от Европейското социално изследване

Доц. Петя Илиева, (БСА, ИФС-БАН) Методологически аспекти при изследването на справедливостта на образователните възможности и на разпределението на доходите на базата на ЕСИ 2018

Гл.ас. д-р Антоанета Гетова (БСА, СУ) Фактори за кариерно развитие и трудова несигурност

Доц. Елица Димитрова (БСА, ПУ) Възможности за приложение на ЕСИ в изследванията на социалните различия в репрoдуктивните нагласи и нагласите към семейството

 

12:30 – 13:00 Въпроси и бъдещи изследователски намерения

Покана за участие в обучение по данни от Европейското социално изследване и Международната програма за социални изследвания

ПОКАНА

Българската социологическа асоциация (БСА) има удоволствието да ви покани за участие в обучение по данните от Европейското социално изследване (ЕСИ/ESS) и Международната програма за социални изследвания (ISSP).

 

Методологическият семинар-обучение си поставя за задача да формира умения за:

  • Работа с данните на ЕСИ. Участниците ще бъдат обучавани как да използват и анализират данните от ЕСИ, както през специализирания онлайн инструмент на изследването, така и през специфични програми за обработка на данни.
  • Формулиране на социологически релевантни изследователски въпроси. Ще бъдат предложени възможности за индивидуална работа с участниците след края на обучението, с цел да се подпомогне всеки желаещ да разработи индивидуален изследователски проект за курсова, дипломна ралота, дисертация или научна статия.
  • Представяне на социологически анализи за различни публики. Целта е да се очертаят основни теоретични подходи и да се създадат компетентности за представяне на социологическите резултати в жанрово различни публикации: 1. академични статии, 2. материали, ориентирани към широката публика, 3. доклади, предлагащи и оценяващи публични политики.

БСА предлага при заявен интерес и форми на индивидуално консултиране. За такъв тип индивидуална работа БСА ще привлече утвърдени учени в областите, в които има заявен интерес.

Към кого е ориентирано обучението:

  • Към преподаватели и студенти, докторанти и млади учени в областта на социалните и политическите науки.
  • Към журналисти и представители на гражданския сектор
  • Към работещи в частни изследователски агенции

БСА предлага сертификат на завършилите обучението.

Кога ще започне Методологическият семинар-обучение?

14 май 2022 г., 10.00-13.00 ч.

БСА има готовност за провеждането както в присъствена, така и в хибридна или онлайн форма, в зависимост от здравната ситуация в страната към този момент.

Как можете да заявите желание за участие?

Изпратете кратка биографична справка на: sociology.bsa@gmail.com

 

 

Водещи на Методологическия семинар-обучение:

проф. Румяна Стоилова, БСА, Институт по философия и социология, БАН

доц. Калоян Харалампиев, БСА, Софийски Университет

доц. Елица Димитрова, БСА, Пловдивски Университет

доц. Петя Илиева, БСА, Институт по философия и социология, БАН

д-р Антоанета Гетова, БСА, Софийски Университет

д-р Мариета Христова, БСА, Университет за световно и национално стопанство

 

Европейското социално изследване e академично инициирано и се провеждат на всеки две години от 2001 г. до сега с подкрепата на Европейската комисия и Европейската научна фондация, а за България се финансират от Министерството на науката и образованието. Днес ЕСИ включва 37 страни, България участва още от 2005 г., а през 2018 година ЕСИ, заедно с Изследването на здравето, стареенето и пенсионирането в Европа (SHARE) са включени в Националната пътна карта за научно-изследователски инфраструктури в областта на социалните науки.

ЕСИ има за цел да картографира устойчивостта и динамиката в социалната структура на Европа, както и да интерпретира начините, по които европейската социална, политическа и морална тъкан на обществата се променя. Изследването предлага научно обосновани индикатори за национално развитие, базирани на разбиранията и преценките на гражданите за ключови аспекти на обществата им. Данните от деветата  вълна на изследването, проведена през 2018-2019, са публикувани и свободни за ползване за некомерсиални цели на http://www.europeansocialsurvey.org/ (на този адрес са достъпни данните и от предходните вълни). Данните от последната, десета вълна, проведена през 2021 година ще бъдат скоро отворени за публично ползване.

Международната програма за социални изследвания (ISSP) е изследователска програма за междунационално сътрудничество по линия, на която се провеждат годишни проучвания по теми, които са важни за социалните науки като социални неравенства, религия, социални мрежи и социални ресурси, гражданство и управление, семейство и променящи се джендърни роли, национална идентичност, здраве и здравни грижи. Програмата е инициирана през 1984 г. в четири страни – Австралия, Германия, Великобритания и Съединените щати. Понастоящем тя включва 50 страни членки от цял ​​свят. За повече подробности относно историята на ISSP: https://issp.org/about-issp/history/. Последната вълна на изследването, проведена през 2021 г., е посветена на темата за здравето и здравните грижи, отчита поведението и нагласите на хората в условията на Ковид пандемията. Докладът върху националните данни от изследването е достъпен на https://ips-bas.org/2022/01/13/данни-от-национално-представително-и/. Достъпът до данните от предишните вълни на ISSP са публикувани и свободни за ползване за некомерсиални цели на следния адрес: https://search.gesis.org/research_data/ZA7600.

Покана за социологически методологически форум на БСА

БЪЛГАРСКА СОЦИОЛОГИЧЕСКА АСОЦИАЦИЯ

ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОМИТЕТ 02 МЕТОДОЛОГИЯ

организира на 20.04.2022 г.

Социологически методологически ФОРУМ на тема:

„Възможности и предизвикателства пред емпиричните изследвания,

провеждани в онлайн среда“

 

Пандемията от Ковид-19 изостри част от проблемите и създаде нови предизвикателства пред изследователите, провеждащи емпирични социални изследвания в България. Днес социолозите сме провокирани да преосмислим, предефинираме и обновим методите за набиране на емпирична информация така, че да отговарят на променените реалности.

Подобно на много аспекти от съвременния живот, през последните години емпиричните изследвания също „мигрират“ все по-осезаемо към онлайн средата. Този вид изследвания се развиват интензивно през последното десетилетие, а в ситуацията на пандемия се превръщат в предпочитана, и в определени моменти, единствено възможна алтернатива за реализиране на емпирични социални изследвания.

Широкото разпространение на използването на интернет като инструмент и терен за провеждането на социални изследвания предизвиква изследователите да преосмислят методите и тяхното дефиниране в контекста на здравна криза и физическа изолация.

Кризата с Ковид-19 поставя социолозите пред сложно предизвикателство – невъзможност да се провеждат класически емпирични проучвания лице в лице. Българската, но и световната социологическа общност трябва да изведе като приоритет няколко научни задачи: потенциал на използването на смесени модели извадкови методики, адаптиране и прилагане на иновации в изследователските стратегии в контекста на информационните технологии, целенасочени усилия за разширяване използването на съществуващите интернет и онлайн репрезентативни панели за целите на научните изследвания, потенциал при използване на нестохастични извадки. Приоритет трябва да бъдат методи за оптимизация на обхвата при емпиричните изследвания.[1]

Това е целта на този експертен социологически и методологически форум – да даде начало на този навременен и необходим експертен дебат.

Искаме да насочим вниманието на колегията към част от възможностите и предизвикателствата, свързани с изследванията в онлайн среда: възможна класификация, методики на регистрацията и на извадката в онлайн среда, как може да се гарантира представителност на получената информация, какви са предизвикателствата когато този вид изследвания се правят сред труднодостъпни групи; ще се дискутират и предимствата, потенциалът им за развитие и добри практики за гарантиране на качеството на данните; ще бъдат представени и реализирани досега методически изследвания и експерименти – изследване с „нулев“ бюджет в условията на криза и когнитивен потенциал и сравнение на получените данни от стандартизирано интервю и онлайн анкетно допитване.

Българската социологическа общност се отличава с изключително висока рефлексивност и бързи реакции, което е свързано до голяма степен и с широката практика за провеждане на емпирични социални изследвания у нас. В условията на пандемия и кризи е необходимо да се търсят работещи методологически решения. Нека ги обсъдим заедно, като дискутираме практиката на онлайн изследванията в България, заедно да осмислим методологическите предизвикателства и да дефинираме областите, в които е необходимо да съсредоточим усилията си.

Еспертният форум ще бъде проведен в хибридна форма – онлайн, чрез платформата Zoom

на адрес https://us06web.zoom.us/j/3415826234?pwd=TDQ1ZS9ranYrL09CWmZsZEpXb0Z3Zz09,

и присъствено на адрес: Софийски университет, Ректорат, зала 1, ет. 1.

Каним всички колеги, които желаят да участват във форума, да съобщят това в срок до 16.04.2022 г., както и да заявят желанието си да присъстват на място или онлайн като попълнят регистрационния формуляр на адрес https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLSelH26sJLnfHO1OgRY5oIW9mg7z_laKKOsE0j6H-ql8TPiH4A/viewform

Проявилите желание за участие във форума онлайн ще получат линк за включване.

 

Организационен комитет:

проф. д.с.н. Румяна Стоилова (ИФС-БАН)

проф. д.с.н. Емилия Ченгелова (ИФС-БАН)

доц. д-р Габриела Йорданова (ИФС-БАН)

гл.ас. д-р Антоанета Гетова (СУ)

гл.ас. д-р Екатерина Маркова (ИФС-БАН)

гл.ас. д-р Мариета Христова (УНСС)

д-р Александър Герганов (ИФС-БАН)

д-р Стоян Михайлов (изследователска агенция Джънкшън България)

Габриела Д. Йорданова (изследователска агенция Глобал Метрикс)

Евелина Славкова (изследователска агенция Тренд)

Елена Дариева (изследователска агенция Насока)

  

ПРОГРАМА

на социологически методологически форум на тема:

„Възможности и предизвикателства пред емпиричните изследвания,

провеждани в онлайн среда“

20 април 2022 г.

 

Начало: 16.00 ч.

16.00-16.10 ч. Откриване на форума – проф. Румяна Стоилова

Модератор: д-р Стоян Михайлов

16.10-16.40 ч. Онлайн изследванията като пряк път до респондента – предимства, недостатъци, потенциал за развитие и добри практики. Даньо Димитров, JTN Research

16.40-17.00 ч. Изследване с „нулев“ бюджет в условията на криза: методология, ограничения, потенциал. Гл. ас. д-р Екатерина Маркова, доц. д-р Габриела Йорданова, Институт по философия и социология, БАН

17.00-17.20 ч. Стандартизирано интервю и онлайн анкетно допитване: когнитивен потенциал и продуцирани данни. Методологически експеримент. Проф. дсн Емилия Ченгелова и гл. ас. д-р Александър Герганов, Институт по философия и социология, БАН

17.20-17.40 ч. Онлайн изследвания сред труднодостъпни групи – методологически предизвикателства. Д-р Радостина Ангелова и Габриела Йорданова, Глобал Метрикс

17.40-18.00 ч. Основни методологически проблеми при мониторинг на потребителското поведение в Интернет. Гл. ас. Антоанета Гетова, Софийски университет „Св. Климент Охридски“

18.00-18.30 ч. Дискусия

 

След края на Форума каним всички на чаша вино!

 

[1] Маркова, Е. 2021. Общество под ключ, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, https://press.bas.bg/bg/eBooks-105/show-106(37)

Анализ на проучване на общественото мнение в Украйна

Анализ на проучване на общественото мнение в Украйна, съпоставка с нагласите в САЩ и ЕС по повод на войната в Украйна. Анализът е на проф. Наталия Черниш от катедрата по социология на Историческия факултет на Лвовския Национален университет „Иван Франко“, заместник-председател на Украинската социологическа асоциация. Публикацията е от втория брой на бюлетин, който се публикува от колеги от Вроцлавския университет, Полша.
 
Всеки на позицията, която заема и с професията, която упражнява, трябва да помага за края на войната в Украйна и да подкрепя усилията на украинците да запазят суверенната си държава.

 

Призив за солидарност с Украйна

Българската социологическа асоциация изразява пълна подкрепа и солидарност с всички украински граждани, принудени да отбраняват живота си и независимостта на собствената си страна. Украйна днес води война в защита на демократичните ценности и правото на всяка държава да бъде суверенна. Това е война в името на ценностите, които и ние като социолози споделяме, това е война, която Украйна води и заради нас, гражданите на Европа. Именно затова изказваме своята дълбока съпричастност със самоотвержените действия на украинския народ в защита на своята родина. Настояваме българските институции да окажат всяка възможна подкрепа към Украйна и нейните граждани.

Българската академия на науките и Софийският университет декларираха не просто солидарност с украинските граждани, но се ангажираха с практически действия по подкрепа, предоставяйки творческите си бази за настаняване на нуждаещи се бежанци от Украйна. Българската социологическа асоциация като доброволно професионално сдружение призовава членовете си да проявят индивидуално солидарността си с украинските бежанци, според своите възможности и разбирания. Изказваме институционалната си подкрепа за Украйна и искрената си съпричастност към нейните хора. Не можем да останем безучастни и безмълвни пред чудовищността на тази война. Вярваме, че всички жестове на солидарност са важни в ситуация, в която се води война срещу демократичните ценности, срещу правото на всеки човек да избира къде и как да живее, да изразява свободно убежденията си и да избира съюзите, в които участва.

Изказваме солидарността си както с украинските граждани, които са принудени да търпят всички бедствия на войната, отстоявайки правото си на свободна и независима държава, така и с онези руски граждани, които не приемат чудовищната агресия, упражнявана от режима на Путин към независимата държава Украйна, и протестирайки днес срещу войната, сами се излагат на риск да станат жертви на същата необуздана агресия. Призоваваме българските граждани да бъдат солидарни с хората, бягащи от войната и търсещи убежище в България; нека превърнем гостоприемството, с което се гордеем като национална ценност, в действия за активно подпомагане и приемане на хората, които днес се нуждаят от нас.

Проф. д.с.н. Румяна Стоилова – Председател
Институт по философия и социология, БАН
Гл. ас. д-р Мила Минева – заместник председател
Катедра Социология, Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Доц. д-р Елица Димитрова
Катедра Социология и науки за човека, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, Институт за изследване на населението и човека, БАН
Доц. д-р Светлана Христова
Катедра Културология, Югозападен университет „Неофит Рилски“
Гл. ас. д-р Мариета Христова
Катедра Икономическа социология, УНСС
Гл. ас. д-р Георги Медаров
Институт по философия и социология, БАН
Евелина Славкова
Изследователски център Тренд

12.03.2022

 

И членове:
Александър Герганов, гл. ас. д-р, ИФС-БАН
Александър Стоянов, доц. д-р, УНСС
Алексей Пампоров, доц. д-р, ИФС-БАН
Андрей Бунджулов, доц. д-р, УНСС
Андрей Нончев, доц. д-р, УНСС
Боян Знеполски, проф. д-р, СУ
Валентина Миленкова, проф. д.с.н., ЮЗУ
Венета Кръстева, доц. д-р, ИФС-БАН
Вяра Стоилова, проф. д-р, УНСС
Габриела Йорданова, доц. д-р, ИФС-БАН
Галина Колева, гл. ас. д-р, ИФС-БАН
Георги Петрунов, проф. д-р, УНСС
Димитър Панчев, д-р, ПУ
Иван Чалъков, проф. д-р, ПУ
Кольо Коев, проф. д.с.н., НБУ
Кръстинка Петкова, проф. д.с.н., ИФС-БАН
Лиляна Деянова, проф. д-р, СУ
Майя Грекова, проф. д.с.н., СУ
Мариана Драганова, доц. д-р, ИФС-БАН
Мартин Иванов, гл. ас. д-р, ИФС-БАН
Миладина Монова, гл. ас. д-р, ИФС-БАН
Николай Балтов, докторант, УНСС
Николай Янев, д-р, СУ
Пепка Бояджиева, проф. д.с.н., ИФС-БАН
Петя Илиева, гл. ас. д-р, ИФС-БАН
Петя Кабакчиева, проф. д-р, СУ
Светла Колева, проф. д.с.н., ИФС-БАН
Светлана Събева, доц. д-р, ПУ
Светослав Славов, гл. ас. д-р, ПУ
Сийка Ковачева, доц. д-р, ПУ
Снежана Попова, проф. д.с.н., СУ
Стефан Николов, доц. д-р, ИФС-БАН
Стоян Михайлов, д-р, Джънкшън
Таня Чавдарова, проф. д.с.н., СУ
Татяна Коцева, доц. д-р, ИФС-БАН
Теменуга Ракаджийска, проф. д.с.н., УНСС
Тодорка Кинева, гл.ас. д-р, УНСС
Агенция Глобал Метрикс – Радостина Ангелова, д-р
Агенция Насока – Елена Дариева
към 17.03 2022 г.

Данни от ISSP

Здравейте колеги,

Приложен може да се запознаете с агрегирания файл с данни от ISSP модула Social Inequality, в който са включени и данни за България. Чрез регистрация можете да изтеглите допълнителни данни от сайта на GESIS, като следвате долните линкове:

 https://search.gesis.org/research_data/ZA7600?lang=en

Overview information on this release can be found at the respective „module page“ at: https://www.gesis.org/en/issp/modules/issp-modules-by-topic/social-inequality/2019

The official bibliographic citation for this dataset is: ISSP Research Group (2021): International Social Survey Programme: Social Inequality V – ISSP 2019. GESIS Data Archive, Cologne. ZA7600 Data file Version 2.0.0, doi:10.4232/1.13829

Данните са безплатни, надеждни и национално представителни за пълнолетното население на 22 страни от целия свят.

ISSP e най-мащабният академичен проект за социални изследвания в света, функциониращ от 1985 г., а модулът Social Inequality, вече има пет издания. България е пълноправен член на ISSP от 1994 г. и има успешно реализирани четири от тези пет издания. Данните дават богати възможности за крос-национални и диахронни сравнителни анализи – нещо, към което международните издания проявяват приоритетен интерес.

 

С пожелание за весели празници и успешни анализи 

Лилия Димова

Емилия Ченгелова

Обръщение на проф. Румяна Стоилова

Скъпи колеги,

Благодаря за доверието. Уверявам ви, че за мен остава важен приоритет да намираме заедно пътища за подобряване на публичния образ и за повишаване на доверието към социолозите и към социологията като точна наука, която предлага теории и научно обосновани резултати за намиране на обяснения и решения на предизвикателствата в бързо развиващия се свят, в който живеем. Нужно е да запазим и да развиваме професионалната общност и солидарността. Основната функция на БСА, която се запазва през годините и аз ще продължа да следвам, е консолидацията на социологическата общност. БСА ще продължи да се развива като организация на социолозите, която  формулира позиции, отстоява високите професионални стандарти и утвърждава престижа на социологията в България, чрез акумулиране на потенциала на академичната и социологията, практикувана в изследователските агенции, в гражданските структури и на експертно равнище в държавните институции, чрез привличане на социолозите, работещи в чужбина и създаването на благоприятна среда за обмен на идеи.

През 1995 г. като председател на БСА проф. Петър Митев констатира, че „социологията се оказва професия с твърде размити и лесни за преминаване граници” (Митев 2016:93). Това предизвикателство за професията ни остава актуално и днес и изсиква общи усилия за отграничаване на професионалните, добросъвестни социолози от случайно преминаващите, самозвани анализатори. Утвърждаването на принципа на развитието чрез конкуренция и чрез вътрешно професионална регулация посредством Етичен кодекс е факт. Но остава актуално предизвикателството за развитие и допълване на Етическия кодекс, приет през 2004 г., за да отговаря на новите задачи пред Асоциацията за оценка на  провеждането на емпирични изследвания, доколко те съблюдават етическите стандарти.

Приоритетите в дейността на БСА за периода 2021-2024 г. са в няколко насоки:

а) Усилия за вътрешното развитие на социологическото знание и за интегрираността на националната професионална социологическа общност.

б) Дейности, насочени към професионалните социологически асоциации на Балканите, към активно участие в Европейската и в Международната социологически асоциации. Ще продължим търсенето на общи полета на социологическото знание в регионален и в глобален аспект чрез иницииране на тематична сесия за Балканите в рамките на предстоящия Световен конгрес на Международната социологическа асоциация в Мелбърн през 2023 г.

в) Разширяване на дейностите по публичното комуникиране на научните резултати от социологическите изследвания. Стремежът е към повишаване на доверието към социологията като наука, която решава и дава алтернативи на актуалните обществени предизвикателства, към практикуване на „публична социология”, насочена към въпросите и предизвикателствата на обществото, към развитие на гражданското образование. Важна насока е работата за повишаване на способността на гражданите за информиран избор. Гражданското образование е начин, по който да противодействаме на огромната машина на цензуриране, на създаване на стереотипи и на драматизиране на ситуацията, за която говори Уолтър Липман в книгата си „Общественото мнение” точно преди 100 години, в далечната 1921 г. В тези усилия сътрудничеството с професионалните организации на журналистите и на асоциациите на специалистите връзки с обществеността са от голямо значение.

Пожелавам на всички членове на Българска социологическа асоциация

Светли Коледни празници, обич и разбирателство в семействата!

Успешна да е Новата 2021 година за всички професионални проекти, за реализацията на творческите идеи, които всеки от нас носи в мечтите си!

Стабилност, просперитет и благоденствие!

Румяна Стоилова

XVI Конгрес на БСА, 10 декември 2021

На 10 декември 2021 г. онлайн се проведе XVI Конгрес на Българска социологическа асоциация. Конгресът на Асоциацията започна в 16.00 ч. в платформата Zoom. Всеки, който се включваше оповестяваше своето присъствие като написваше в чата на платформата „Регистрирам се“.

Регистрираха се над 40 човека, редовни членове на Асоциацията – изследователи от Института за по философия и социология, както и преподаватели от всички университетски катедри по социология в страната.

Събитието започна с Научна сесия на тема: Предизвикателства пред социологията в резултат на поредицата от 3 избора в рамките на 2021 г. и кризата, предизвикана от Ковид-19, с модератор – гл.ас. д-р Екатерина Маркова. Участници бяха Евелина Славкова, доц. д-р Алексей Пампоров, доц. д-р Цветозар Томов. Впоследствие се включиха и други членове в дискусията.

Конгресът продължи при следния дневен ред:

– Отчет на Управителния съвет и Контролния съвет на БСА за периода 2018 – 2021 г.

– Представяне на резолюция за бъдещо развитие на асоциацията

– Избор на Председател, Управителен съвет, Контролен съвет и Комисия по етика на БСА

– Разни.

Отчетният доклад на Управителния съвет на БСА за периода декември 2018 – декември 2021 г. беше представен от проф. Румяна Стоилова, председател на БСА.

Въз основа на отчетния доклад на УС на БСА, проведената дискусия и направените предложения, XVI Конгрес на БСА прие Резолюция, очертаваща следните основни проблеми като приоритет в работата на новия Управителен съвет.

Бяха избрани и нови ръководни органи на Асоциацията, като при избора присъстващите продължиха традицията да се ръководят от три основни принципа: управленска приемственост; обновяване на състава на управителните органи и привличане на млади колеги; осигуряване на представители на различните социологически звена. Така за периода 2021-2024 г. в ръководството на органите на БСА бяха избрани следните колеги:

УС на БСА:
Председател – Румяна Стоилова (ИФС-БАН)
Членове – доц. д-р Елица Димитрова (ПУ), гл. ас. д-р Мила Минева (СУ), гл. ас. д-р Георги Медаров (ИФС-БАН), Евелина Славкова (Изследователска агенция „Тренд”), гл. ас. д-р Мариета Христова (УНСС), доц. д-р Светла Христова (ЮЗУ).

Контролен съвет:
Председател – Георги Петрунов (УНСС)
Членове – гл. ас. д-р Антоанета Гетова (СУ),  д-р Радостина Ангелова (Изследователска агенция Глобъл метрикс).

Комисия по етика:
проф. дсн Валентина Миленкова (ЮЗУ), гл.ас. д-р Тодорка Кинева (УНСС), доц. Татяна Коцева (ИФС-БАН), доц. д-р Светлана Темелкова Събева (ПУ), доц. д-р Калоян Харалампиев (СУ).