Category Archive Новини

Покана за свикване на ХVII Конгрес на БСА

ПОКАНА

ЗА СВИКВАНЕ НА XVII КОНГРЕС НА

БЪЛГАРСКА СОЦИОЛОГИЧЕСКА АСОЦИАЦИЯ

 1 ноември 2024 г.

Управителният съвет на Българската социологическа асоциация – София, на основание чл. 18, ал. 2, т. 1 от устава на асоциацията във връзка с чл. 26, ал. 1 ЗЮЛНЦ свиква конгрес на асоциацията на 1.11.2024 г. (петък) в 13 ч. в СУ „Св. Климент Охридски“, Ректорат, Заседателна зала 1, ет. 1 (бул. Цар Освободител № 15), при следния дневен ред:

1. Регистрация;
2. Отчет на управителния и контролния съвет на БСА за периода 2021 – 2024 г.;
3. Представяне на резолюция за бъдещо развитие на асоциацията;
4. Избор на председател, управителен съвет, контролен съвет и Комисия по етика на БСА;
5. Разни.

Обявата е публикувана в Държавен вестник, бр. 79 от 17.09.2024 г., неофициален раздел, стр. 64.

Позиция срещу приетия Закон за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО)

Българска социологическа асоциация (БСА) като организация, обединяваща учени, преподаватели и изследователи в областта на социологията и социалните науки, не може да не изрази категоричната си позиция срещу приетия Закон за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), с който се забранява т. нар. „пропаганда на нетрадиционна сексуална ориентация“ и настоява за незабавната му отмяна.

Приетите текстове ще предизвикат опасни и вредни ефекти на дискриминация и прояви на омраза не само в българското училище, но и в цялото ни общество. Не можем да не реагираме, когато законодателният орган на страната ни легитимира изграждането на общество, изключващо различията и не зачитащо основни човешки права. Ние, като социални учени, се чувстваме длъжни да реагираме, защото идентифицираме опасни симптоми, които поставят под въпрос демокрацията и основни демократични ценности, традиционни за българското общество с исторически корени в българското Възраждане и юридически регламентирани още в първата конституция на модерна България. Ние няма да отстъпим от ангажимента си да допринасяме за изграждането на нашето обществото като включващо, основано на солидарност и уважение към равното достойнство на всички български граждани. Именно затова настояваме за незабавна отмяна на приетите текстове, които могат да породят единствено обратната тенденция на изключване и разделение и са стъпка към налагането на „тирания на мнозинството“ и отказ от демокрация.

Като учени и изследователи не можем да не реагираме остро не само на приетите поправки, но и на дебата в Парламента, по време на който чухме за „джендър идеология“, а понятието „джендър“ беше деформирано, така че да препраща към нещо неясно, но много опасно. За наше огромно съжаление трябва да отбележим, че български депутати си послужиха с пропагандния израз „джендър идеология“, изкован от дясната, консервативна съпротива срещу съвременните усилия на хората да изградят включващи общества. Бихме искали да обърнем внимание, че понятието „джендър“ се използва в социалните науки като „социален пол“, т.е. икономическите, професионални и социални неравенства между мъжете и жените, а джендър изследванията са класически за социологията, за социалните и за хуманитарните науки. Искрено се надяваме, че депутатите няма да си позволят да ограничат свободата на академичните изследвания в България и едновременно с това бихме могли да поемем ангажимент към провеждането на образователни курсове за всички български граждани, включително за настоящите и бъдещи депутати, които да запознаем със съвременните концепции за изследването на темите за социално включване, разработвани в социалните науки. Именно във връзка с това настояваме подобни закони да не бъдат приемани без сериозна и експертно направена оценка на въздействието, защото ефектите от приеманите закони засягат функционирането на обществото, в което живеем днес и ще живеем в бъдеще.

Направената поправка е напълно безпочвена в съвременната българска ситуация. В българското училище няма, не се провежда и не се предвижда „пропаганда на нетрадиционна сексуална ориентация“. Създаването на несъществуващ проблем, всъщност ни изправя пред риск от възникване на нови реални проблеми на дискриминация, агресия и омраза. При това в българското училище има редица реални проблеми – задълбочаващите  се образователни неравенства, нарастващата неадекватност на образователното съдържание спрямо изискванията на времето, отчуждението на учениците от училище, повишаващите се нива на агресия, нарко-инвазията в училищата във все по-ранна възраст на учениците… Именно за решаването на реалните проблеми сме готови да предложим сътрудничество и експертиза от страна на социологическата общност.

Законови поправки, основани на вменявани страхове и предизвикващи дискриминация, омраза и агресия, нямат място в българското законодателство и не отговарят на „българската правна традиция“. Настояваме направените поправки веднага да бъдат отменени, а ние да се обединим за изграждането на солидарно и включващо общество, защото заедно можем повече.

Проф. Румяна Стоилова, председател на УС на БСА

Декларацията е обсъдена и приета от УС на БСА.

2 септември 2024 г.

Единен файл с данни от Международната програма за социални изследвания (ISSP) по темата за Социалните неравенства

На вниманието на всички колеги, които разчитат на международни сравнителни количествени данни, предлагаме линк към разработения единен файл от Международната програма за социални изследвания (ISSP) с данни по темата за Социалните неравенства за над 20-годишен период. В този файл България присъства в 4 издания!
Благодаря на Лилия Димова, координатор на Международната изследователска програма за България и на целия екип на консорциума на Европейското социално изследване, който участва в Националната пътна карта за научни изследвания. В резултат на общите усилия, с участието на УНСС, Института по философия и социология-БАН, БСА и Съюза на икономистите двете международни изследвания – Европейското социално (ESS) и Международната изследователска програма (ISSP) се провеждат в България през последните 5 години.
проф. Румяна Стоилова

За повече информация:
ISSP Social Inequality cumulation web page:
https://www.gesis.org/en/issp/data-and-documentation/social-inequality/cumulation
Data citation:
ISSP Research Group (2024). International Social Survey Programme: Social Inequality I-V Cumulation. GESIS, Cologne. ZA8790 Data file Version 1.0.0, https://doi.org/10.4232/1.14226.

Анонс за провеждане на Кръгла маса на тема: „Дигитално общество и перспективи пред социологията”

Дигиталните технологии отдавна вече са се вкоренили в обществата ни до такава степен, че спокойно можем да говорим за „дигитални общества“, а социалните науки да се фокусират върху специфичните трансформации и промени, до които глобалните процеси на дигитализация водят в конкретни, локални общества. Предлагаме в рамките на научната сесия на Годишното общо събрание на БСА да проведем академична кръгла маса с фокус именно върху дигиталното общество като предизвикателство и перспектива пред социологията. Вярваме, че изследователски и научно информиран дебат ще ни даде шанс да отидем отвъд обичайните публични дискурси върху дигиталното, хванати в капана на оптимизма/песимизма и ще ни позволи да очертаем именно спецификите на дигиталното вкореняване в българското общество – какви са новите форми на неравенства, на включване и изключване, на маргинализиране на социални групи, на фрагментиране на публичните разговори и как тези нови тенденции се наслагват върху стари социални структури. Наред с промените и спецификите на дигиталното общество бихме искали да обсъдим и нови изследователски подходи, да проблематизираме как социологията може да работи в нова дигитална среда.

Ще се радваме да проявите интерес към предложената кръгла маса на тема „Дигитално общество и перспективи пред социологията“, която планираме да проведем на 1.12.2023 в СУ. Ако имате желание да участвате с кратко изказване за стимулиране на общия разговор, моля изпратете ни заявка до 20 ноември 2023 г. на имейл адреса на БСА sociology.bsa@gmail.com. Молбата ни е в заявката да конкретизирате темата, по която бихте искали да направите кратко представяне (макс. 250 думи), както и да отбележите върху какви данни и изследователски резултати ще бъде базирано изказването ви. Предварително благодарим за проявения интерес.

Управителен съвет на БСА:

Проф. Румяна Стоилова

гл.ас. д-р Мила Минева

доц.Светлана Христова

доц.Елица Димитрова

гл.ас. д-р Мариета Христова

гл.ас. д-р Георги Медаров

Евелина Славкова

Покана за Годишно общо събрание на БСА

Управителният съвет на Българската социологическа асоциация – София, на основание чл. 18, ал. 2, т. 1 от устава на асоциацията във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЮЛНЦ свиква Общо събрание на асоциацията, което ще се проведе на 1 декември (петък) 2023 г. от 16.30 ч. в Софийски университет, Ректорат, Заседателна зала 1, ет. 1 (бул. Цар Освободител № 15), при следния дневен ред:

1. Регистрация;

2. Отчет за дейността на Управителния съвет на БСА и финансов доклад за 2023 г.;

3. Представяне на визия за дейностите на асоциацията за 2024 г.;

4. Разни

Обявата е публикувана в Държавен вестник, бр. 85 от 10.10.2023 г., неофициален раздел, стр. 96.

В памет на проф. Петър-Емил Митев

На 12 септември 2023 г. ни напусна проф. Петър-Емил Митев. Паметта за него ще бъде пренесена в написаните многобройни статии и книги на следващите поколения социолози. Публикациите му са свидетелство за неговата изключителна ерудиция, задълбоченост и отдаденост на научните изследвания, на преподаването и на публичното отстояване на социологическата експертиза. В качеството си на председател на Българска социологическа асоциация в периода 1991-1999 г. той насочва Асоциацията в динамично променящата се обществена среда. Проф. Митев е водещ учен с международно признание в областта на изследванията на младите хора. Дейността му в Международната социологическа асоциация е признание за неговия принос в социологията, но издига и престижа на българската социология. Той е бил член на Международната социологическа асоциация (от 1974 г.), на Съвещателното бюро (Advisory Board) на Изследователски комитет 34 „Социология на младежта” към МСА (1998-2002), на Изследователския координационен комитет на МСА (1986/90), на Бюрото на ИК 34 „Социология на младежта” (1986/90; 1980/82). Президент е на ИК 34 „Социология на младежта” (1982/86). Участва в  Световните   конгреси  по  социология на МСА във: Варна (1970), Торонто (1974), Упсала (1978), Мексико (1982), Делхи (1986), Мадрид (1990), Билефелд (1996), Дърбан (2006).

С въображение и с талант, с постоянство проф. Петър-Емил Митев отстоява социологията като наука в България и далече отвъд пределите на страната до последния момент от живота си.

Последно сбогом Професоре,

С огромно уважение и тъга

Проф. Румяна Стоилова

Председател на УС на Българска социологическа асоциация

14 септември  2023 г.

15 юли – краен срок за регистрация за симпозиума „Нови перспективи и интервенции: Състоянието на социология на културата и социология на изкуствата“

На 15 юли изтича датата за регистрация за симпозиума „Социология“ и катедра „Културология“ на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и Българска социологическа асоциация:

Нови перспективи и интервенции: Състоянието на социология на културата и социология на изкуствата

31-август – 1-ви септември, София

Този симпозиум кани учени и културни дейци от всички етапи на кариерата да изследват нови перспективи и интервенции, произтичащи от научните изследвания в областта на социология на културата и социология на изкуствата. При разглеждането на актуалното състояние на тези дисциплини симпозиумът ще разгледа редица въпроси, включително (но не само) следните: Какви са ключовите теоретични и методологични развития в социология на културата и социология на изкуствата? Какво могат да кажат тези дисциплини за кризите на нашето време? Как социолозите на културата и социолозите на изкуството тълкуват „културните войни“? Каква намеса могат да направят тези дисциплини в критиката на каноните и йерархиите на ценностите? Кои са потребителите на знанието, създадено от тези дисциплини? Могат ли артистите и културните дейци да се възползват от тези знания и обратното – как изкуствата и творчеството допринасят за развитието на нови социологически прозрения и, по-общо, за иновациите в (социалните) науки? Каква е ролята на културните институции в този обмен? Какви полезни последици за обществото могат да произтекат от тези изследвания? Възможни ли са културни политики „отдолу нагоре“? Как се проявява напрежението между културата и администрацията през XXI век? Пред какви предизвикателства са изправени докторантите в тези дисциплинарни области при осъществяването на изследователска кариера?

В отговор на тези въпроси симпозиумът ще включва панели, които ще се фокусират по-специално върху следното:

·    Теоретични развития в социология на изкуствата и социология на културата

·    Методологически иновации

·    Влияния и възможни ползи от изследванията в тези изследователски дисциплини за цялото общество

·    Как преподаваме социология на изкуството и социология на културата? Какво включваме и какво пропускаме? На каква основа? Как можем да преподаваме извън университетите?

·    Интердисциплинарни и институционални връзки, например потенциал за сътрудничество с практикуващите изкуство и с работещите в институциите за изкуство – музеи, фестивали, галерии и т.н.; с културни институции, правителствени служби, експерти, културни продуценти; и с други дисциплини като психология на изкуствата; културна антропология, градска социология, архитектура; с точните науки като медицина, климатология, компютърни науки/инженерство.

·    Ролята на изкуството за формулиране на нови социологически перспективи (като „плътно описание“ в литературата, нови възгледи за медикализирането на живота във визуалното изкуство); връзката между изкуството/културата и (социалните) науки; социологическата фикция и методите, базирани на изкуството.

·     Политическа ангажираност и намеса по време на криза, например потенциалният принос на социология на културата и социология на изкуствата за стимулиране на социалната промяна; артивизъм и визуален активизъм; критичен отговор на класовото, половото и расовото неравенство; авторитарен популизъм и „културни войни“; политика на бюджетна дисциплина; климатична криза; пандемии; конфликти и войни.

Организационен комитет:

Проф. Румяна Стоилова, председател на БСА

Доц. Светлана Христова, член на УС на БСА и на изследователска мрежа 07 „Социология на културата“

Проф. Боян Знеполски, ръководител катедра „Социология“, СУ „Климент Охридски“

Гл. ас. Мила Минева, член на УС на БСА и катедра „Социология“, СУ „Климент Охридски“

Проф. Даниела Колева, ръководител катедра „Културология“, СУ „Климент Охридски“

Доц. Кирил Василев, катедра „Културология“, СУ „Климент Охридски“

Доц. Калоян Харалампиев, заместник-декан на Философски факултет, СУ „Климент Охридски“

Гл. ас. Георги Медаров,  член на УС на БСА

Проф. Саймън Стюарт, съ-председател на ЕСА изследователска мрежа 07 „Социология на културата“

Д-р Рита Рибейро, съ-председател на ЕСА изследователска мрежа 07 „Социология на културата“

Д-р Крис Матю, председател на ЕСА изследователска мрежа 02 „Социология на изкуството“