ПРОГРАМА НА ТРЕТА НАЦИОНАЛНА ДОКТОРАНТСКА КОНФЕРЕНЦИЯ ПО СОЦИОЛОГИЯ
22 май 2023 г.
Малка конферентна зала, УНСС
| 09:00 Регистрация |
| 09:30 Откриване – доц. д-р Михаил Мусов, зам. ректор по научно-изследователската дейност и международно сътрудничество, УНСС |
| 09:45 – 10:15 Идеалът от „начертанието“ пресъздаден в концепцията „сръбски свят“. |
| Мирела Владова, докторант, катедра „Политология“, УНСС |
| Дискутант: доц. д-р Елена Симеонова, катедра „Политология“, УНСС |
| 10:15 – 10:45 Лекарската професия в капана на бюрократичната „свобода“: професионална автономия, конструиране на призвание и признание. |
| Михаела Монова, докторант, катедра „Социология“, СУ „Св. Климент Охридски“ |
| Дискутант: гл. ас. д-р Вероника Димитрова, катедра „Социология“, СУ „Св. Климент Охридски“ |
| 10:45 – 11:00 Кафе-пауза |
| 11:00 – 11:30 Институцията на Националния омбудсман като възможност за гражданско участие. |
| Елеонора Ушатова, катедра „Политология“, УНСС |
| Дискутант: доц. д-р Блага Благоева, катедра „Политология“, УНСС |
| 11:30 – 12:00 Трансхуманизмът като важен фактор в осъществяването на политически и социални промени. Социалното значение на феномена “усилване” и неговото проявление в началната фаза на киборгизация. |
| Иван Колев, докторант, катедра „Приложна и институционална социология“, ПУ „Паисий Хилендарски“.“ |
| Дискутант: проф. д.ф.н. Стоян Ставру, секция „Етически изследвания“, Институт по философия и социология, БАН |
| 12:15 – 13:00 Обяд, корпус „И“, етаж 0 |
| 13:00 – 13:30 Дигиталните разкази в предизборните кампании. |
| Марияна Златанова, докторант, катедра „Икономическа социология“, УНСС |
| Дискутант – доц. д-р Яна Събева, катедра Реторика, философски факултет, СУ „Св. Климент Охридски“ |
| 13:30 – 14:00 Управление на обществените нагласи чрез онлайн социалната мрежа Фейсбук. |
| Цветина Младенова, докторант, катедра „Икономическа социология“, УНСС |
| Дискутант: доц. д-р Михаела Мишева, катедра „Икономическа социология“, УНСС |
| 14:00 – 14:30 Стойности на земята: изграждане на символни граници срещу строежа на ВЕИ парк в селата Книжовник и Долно Войводино. |
| Росалина Тодорова, докторант, Философски факултет, СУ „Св. Климент Охридски“ |
| Дискутант: доц. д-р Валентина Георгиева, Катедра История и теория на културата, СУ „Св. Климент Охридски“ |
| 14:30 – 15:00 Как конспиративната политическа идеология интерпретира пандемията от коронавирус? Случаят на ПП „Народна партия Истината и само истината“. |
| Валентин Вълканов, департамент „Философия и социология“, НБУ |
| Дискутант: проф. д-р Тодор Дечев, СУ „Св. Климент Охридски“ |
| 15:00-15:15 – Кафе-пауза |
| 15:15 – 15:45 Трудът и заетостта чрез онлайн платформи – случаят на България в сравнителна перспектива. |
| Маргарита Кошева, докторант, Институт по философия и социология, БАН |
| Дискутант: доц. д-р Петя Илиева-Тричкова, Секция Общество на знанието: наука, образование, иновации, Институт по философия и социология при БАН |
| 15:45 – 16:15 Организационни фактори за възникване на конфликт на трудовата роля в предприятието. |
| Емил Георгиев, катедра „Икономическа социология“, УНСС |
| Дискутант: проф. д.с.н. Васил Киров, Секция Общество на знанието: наука, образование, иновации, Институт по философия и социология при БАН |
| 16:45 – Връчване на награди |
Организатори:
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Институт по философия и социология при БАН
Университет за национално и световно стопанство
Югозападен университет „Неофит Рилски“
Нов български университет
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
Българска социологическа асоциация

Трета национална докторантска конференция по социология
22 май 2023 г.
Университет за национално и световно стопанство
Малка конферентна зала, УНСС
Организатори: Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Институт по философия и социология при БАН, Университет за национално и световно стопанство, Югозападен университет „Неофит Рилски“, Нов български университет, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, Българска социологическа асоциация
Цели на конференцията:
Формат на конференцията:
Конференцията ще се проведе под формата на тематични научни сесии, които ще бъдат определени след получаване на заявки за участие (разширени анотации до 1800 знака).
До участие ще се допускат докторанти, които имат одобрена анотация от организационния съвет на конференцията.
Критерии за участие:
До участие с доклади в конференцията ще се допускат настоящи докторанти и доктори по социология, защитили през 2020, 2021, 2022 и 2023 г., чиито докторски дисертации включват провеждането на емпирично изследване с качествени и/ или количествени методи. Допуска се и участието на докторанти от сродни социални науки (социални антрополози, етнолози, политолози и др.), при спазване на условието за представяне на разширена анотация и доклад, включващ резултати от емпирично изследване.
Допускане до участие:
До участие ще се допускат участници преминали успешно през предварителен подбор, въз основа на изпратена в срок разширена анотация (до 1800 знака с интервали) на доклада, който ще се представя.
Важни срокове:
Награди:
Една награда от 300 лв. за доклад на докторант във финална фаза (млад доктор или докторант последна година).
Една награда от 200 лв. за доклад на докторант в начална или междинна фаза на подготовка на доктората си (докторант първа или втора година).
Публикация
Докладите от конференцията ще бъдат публикувани в сборник индексиран в CEEOL. Окончателният подбор ще се извърши въз основа на изпратените текстове на доклади.
Разширени анотации (до 1800 знака) се изпращат до 20 април 2023 г. на електронния адрес на конференцията: cspr@unwe.bg
ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА АНОТАЦИИТЕ МОЖЕТЕ ДА НАМЕРИТЕ В ТОЗИ ФАЙЛ.
Доклади
Пълни текстове на докладите на допуснатите до участие докторанти се изпращат до 09 юни 2023 г. Пълният текст на доклада трябва да е в размер между 1800 и 36 000 знака (без библиография, таблица и графики). Технически текстът трябва да е форматиран по същия начин като разширените анотации. Пълните текстове на докладите трябва да съдържат същите елементи като анотациите, но представени в разгърнат вид.
Подробна информация за събитието, както и изисквания за подготовка на разширените анотации и докладите ще намерите на фейсбук страницата на конференцията: https://fb.me/e/15SVmQG74
Основното финансиране на събитието е от университетски проект за финансиране на научна проява НФ17/23 на УНСС. Според университетските правила, такса участие в размер на 30 лв. е задължителна за участници извън УНСС.
Членове на научно-организационния съвет:
Доц. д-р Петя Славова, СУ „Св. Кл. Охридски“
Доц. д-р Михаела Мишева, УНСС
Доц. д-р Андрей Нончев, УНСС
Доц. д-р Петрана Стойкова, ЮЗУ „Неофит Рилски“
Гл.ас. д-р Дона Пикард, ИФС-БАН
Гл.ас . д-р Теодора Карамелска, Нов Български университет
Гл.ас. д-р Вероника Димитрова, СУ „Св. Кл. Охридски“
Гл. ас. д-р Мариета Христова, УНСС, БСА
Гл. ас. д-р Милена Ташева, ПУ „П. Хилендарски“
„В социологията има правила и през последните години те се спазват все повече. Важен е авторитетът на една агенция. Не много често, но се появяват и фантомни агенции. Необходимо е да бъде посочен възложителят на проучването. Трябва да се обръща внимание и на допустимата грешка, тя се дава в рамките на до 3%“.
Това каза пред БНР проф. Румяна Стоилова, председател на Българската социологическа асоциация.
И допълни, че онлайн изследванията са по-малко надеждни и агенциите използват допълнителни средства, за да повишат достоверността на информацията:
„Информацията, че изследването е проведено с таблет, дава насока, че се търси допълнителен начин да се повиши качеството на информацията – че анкетьорът може да отиде с таблета до лица без достъп до интернет и да впише техните отговори. Това би трябвало да дава гаранция за качеството на информацията.“
В предаването „12+3“ проф. Стоилова подчерта, че обществените нагласи се влияят от много фактори – събитийната среда, интерпретациите на анализаторите, кампанията на политиците, социологическите изследвания.
„Когато някой попадне на информация от социологическо проучване, която намират за некоректна, може да се обърне към Българската социологическа асоциация.“
Интервюто на Снежана Иванова с проф. Румяна Стоилова в предаването „12+3“, 9.03.2023, можете да чуете в звуковия файл.
https://bnr.bg/horizont/post/101790917/prof-rumana-stoilova
9 март 2023 г.
Симпозиум, организиран от мрежите на Европейската социологическа асоциация „Социология на културата“ (RN07) и „Социология на изкуствата“ (RN02) в сътрудничество с катедра „Социология“ и катедра „Културология“ на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и Българска социологическа асоциация
Дата на провеждане: 31 август – 1 септември 2023 г. в Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Този симпозиум кани учени и културни дейци от всички етапи на кариерата да изследват нови перспективи и интервенции, произтичащи от научните изследвания в областта на социология на културата и социология на изкуствата. При разглеждането на актуалното състояние на тези дисциплини симпозиумът ще разгледа редица въпроси, включително (но не само) следните: Какви са ключовите теоретични и методологични развития в социология на културата и социология на изкуствата? Какво могат да кажат тези дисциплини за кризите на нашето време? Как социолозите на културата и социолозите на изкуството тълкуват „културните войни“? Каква намеса могат да направят тези дисциплини в критиката на каноните и йерархиите на ценностите? Кои са потребителите на знанието, създадено от тези дисциплини? Могат ли артистите и културните дейци да се възползват от тези знания и обратното – как изкуствата и творчеството допринасят за развитието на нови социологически прозрения и, по-общо, за иновациите в (социалните) науки? Каква е ролята на културните институции в този обмен? Какви полезни последици за обществото могат да произтекат от тези изследвания? Възможни ли са културни политики „отдолу нагоре“? Как се проявява напрежението между културата и администрацията през XXI век? Пред какви предизвикателства са изправени докторантите в тези дисциплинарни области при осъществяването на изследователска кариера?
В отговор на тези въпроси симпозиумът ще включва панели, които ще се фокусират по-специално върху следното:
· Теоретични развития в социология на изкуствата и социология на културата
· Методологически иновации
· Влияния и възможни ползи от изследванията в тези изследователски дисциплини за цялото общество
· Как преподаваме социология на изкуството и социология на културата? Какво включваме и какво пропускаме? На каква основа? Как можем да преподаваме извън университетите?
· Интердисциплинарни и институционални връзки, например потенциал за сътрудничество с практикуващите изкуство и с работещите в институциите за изкуство – музеи, фестивали, галерии и т.н.; с културни институции, правителствени служби, експерти, културни продуценти; и с други дисциплини като психология на изкуствата; културна антропология, градска социология, архитектура; с точните науки като медицина, климатология, компютърни науки/инженерство.
· Ролята на изкуството за формулиране на нови социологически перспективи (като „плътно описание“ в литературата, нови възгледи за медикализирането на живота във визуалното изкуство); връзката между изкуството/културата и (социалните) науки; социологическата фикция и методите, базирани на изкуството.
· Политическа ангажираност и намеса по време на криза, например потенциалният принос на социология на културата и социология на изкуствата за стимулиране на социалната промяна; артивизъм и визуален активизъм; критичен отговор на класовото, половото и расовото неравенство; авторитарен популизъм и „културни войни“; политика на бюджетна дисциплина; климатична криза; пандемии; конфликти и войни.
– 20 март 2023 – краен срок за подаване на резюмета за кандидатстване
– 21 март до 14 април – рецензиране на подадените резюмета и отговор на кандидатите
– 15 април 2023 – начало на регистрацията
– 23 юни 2023 – срок за ранна регистрация
– 15 юли 2023 – краен срок за регистрация
Таксите за участие са определени така, че да подсигурят максимално широко участие:
– Студенти: 20 евро
– Членове на ЕСА: 40 евро (при ранна регистрация)
– Нечленове на ЕСА: 50 евро (при ранна регистрация)
– Членове на ЕСА: 50 евро
– Нечленове на ЕСА: 60 евро
Организаторите насърчават пристъствие in situ, но ще има възможности за дистанционно участие.
Инструкции:
Изпращайте резюмета (до 300 думи), заглавие и кратка библиографска справка (до 200 думи) на esasymposiumsofia2023@gmail.com до 18:00 ч. (централноевропейско време). Отбележете дали сте член на ЕСА и дали сте част от RN07 или RN02.
Годишна конференция на БСА ‘2022
Мобилности, миграции, мобилизации
25 ноември 2022 г.
Заседателна зала 2, Софийски университет „Св. Климент Охридски“
11.30-17.10 ч.
Линк към събитието: https://us02web.zoom.us/j/87647836505?pwd=alFjeHpTWjF6YVdMYmZwTDk3T2NIQT09
Общо събрание на БСА
Начало: 17.00-18.30 ч.
Програма
11.30-13.30
Модератор: доц. Светлана Христова
Хуманистична социология и миграциите – сто години по-късно. гл.ас. д-р Михаела Мишева, УНСС, катедра Икономическа социология
„С чужда пита помен“ или как да се прогонят от България бежанци. доц. Румяна Желева, ИФС при БАН
Култура и идентичност във войната между Русия и Украйна. доц. д-р Светлозар Кирилов, Софийски университет, Факултет по журналистика и масова комуникация
Медиите: възможност за културен диалог с миграцията. Анжела Георгиева, докторант, департамент „Медии и комуникация“, Нов български университет
Предизвикателства, придобит опит и идентичност на българските мигранти (българи в Лондон и завърнали се). Гергана Куртакова, докторант, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, Философско-исторически факултет, Катедра „Приложна и институционална социология“
Дискусия
13.30-14.00 Обедна почивка
14.00-15.30
Модератор: проф. Румяна Стоилова
Migration and destination choices of Ukrainian refugees: A coincidence or rational decision-making? Prof. Dr. Irena Kogan, Chair of Comparative Sociology, Mannheim University Germany
Социални различия в нагласите към имигрантите. проф. дсн Румяна Стоилова – ИФС при БАН, доц. д-р Елица Димитрова – ИИНЧ при БАН/ ПУ Паисий Хилендарски, докторант Евелина Славкова – Социологическа Агенция „Тренд“
Експериментално заместване на скалата на Богардус с контекстуално чувствителни въпроси при измерване на социални дистанции към бежански групи и етнически малцинства. доц. д-р Алексей Пампоров, ИФС при БАН
Дискусия
15.30-16.00 Кафе пауза
16.00-17.00
Модератор: проф. Петя Кабакчиева
Migrations, compressed modernities and multisituated inequalities, проф. Лоранс Руло-Берже, професор от Лион.
Обществените нагласи и институционалните мерки за гарантиране на правата на децата бежанци и търсещи закрила. ас. д-р Мария Брестничка, УНСС, катедра Икономическа социология
Дискусия
17.00 -18.30
Общо събрание на БСА
Председател: Алексей Пампоров
Дневен ред:
На чаша вино
Ако имате нужда от превод на английските доклади, си носете собствено устройство (лаптоп или телефон) и задължително слушалки, защото за превод ще се ползва Zoom.
В сряда от 10:00 до 10:30 ч. ще направим тест на платформата и превода. Ако имате желание може да се включите на същия линк.
Петата международна конференция на Международната асоциация по социология (МСА) ще се проведе в Но
ва Горица, Словения, 21-24 ноември. Темата на конференцията е Социални трансформации и социология: лишаване и овластяване. Целта на конференцията е да обсъди критично ефектите от социалните трансформации, през които преминават обществата ни днес. Дигиталните революции повлияват всички аспекти на човешките взаимодействия, като от една страна ускоряват свързването на обществата ни и овластяват определени социални актьори, но от друга, произвеждат нови форми на маргинализиране и изключване. Конференцията ще анализира и повратната точка пред глобалните общности, а именно начина, по който пандемията блокира „нормалното“ всекидневие и усили поляризацията на политическите, икономическите и културните светове в различни общества. И двата процеса засягат едновременно с това производството, разпространението и потреблението на знание, включително и социологическо; именно затова МСА си поставя за цел да проблематизира предизвикателствата и шансовете пред социологическото разбиране днес.
Управителният съвет на Българската социологическа асоциация – София, на основание чл. 18, ал. 2, т. 1 от устава на асоциацията във връзка с чл. 26, ал. 1 ЗЮЛНЦ свиква Общо събрание на асоциацията, което ще се проведе на 25 ноември (петък) 2022 г. от 17 ч. в Софийски университет, Ректорат, Заседателна зала 2, ет. 1 (бул. Цар Освободител № 15), при следния дневен ред:
1. Регистрация;
2. Отчет за дейността на Управителния съвет на БСА и финансов доклад за 2022 г.;
3. Представяне на визия за дейностите на асоциацията за 2023 г.;
4. Разни.
Обявата е публикувана в Държавен вестник, бр. 76 от 23.09.2022 г., неофициален раздел, стр. 64.
Вижте обявата в ДВ тук.
Годишна научна конференция на БСА, 25 ноември, 2022 г.
Софийски университет, Ректорат, зала 2, 14.00 – 17.00 ч.
МОБИЛНОСТИ, МИГРАЦИИ, МОБИЛИЗАЦИИ
Мобилността на хора, движението на стоки, капитали и идеи – дори и в момент на затваряне на геополитическите граници и глобално ограничаване на движението, както се случи по време на Ковид19-пандемията, продължава да бъде устойчива характеристика на глобалния свят, в който живеем. В различни страни на ЕС започнаха да се развиват специфични политики, с които да се привличат т.нар. „дигитални номади“. Тези мобилности – разпръснати, разнопосочни, с различни скорости и причини, които ги мотивират – не премахват, а конструират нови граници: географски, политически, символни, задават нови хоризонти за съвместното ни съществуване, непрекъснато преструктурират обществото и отправят предизвикателства към социалните науки. Всичко това води до изследване на въпроса: Има ли социологията инструменти, с които да разбира мобилните социалности?
Миграцията като фокус на социологическия интерес в рамките на Годишната научна конференция на БСА през 2022 г. е непосредствено свързана и с войната, която Русия води с Украйна и новата вълна на миграция в нашата страна. Миграцията се контекстуализира по различен начин в различните европейски страни, вписвайки се и в публичните дискурси върху бежанците и икономическите мигранти, конструирани при предишни мигрантски потоци. В България миграцията на хора отдавна е залог в политическите битки, както и обект на мощен пропаганден медиен дискурс. Можем ли ние, като социолози, да предложим изследователски плътни подходи към миграцията, да изпълним ролята си на публично ангажирано знание и да допринесем за рационализирането на публичния дебат, за преодоляване на страховете и превръщането им в разбиране и приемане на другия, на този който е различен от нас?
Мобилизациите на гражданите, проявите на съпричастност и доброволческите инициативи в подкрепа на бежанците от Украйна, от Сирия и Афганистан са в широкия диапазон на материална-физическа подкрепа, но и на поддържането на дигитални платформи за свързване и за търсене на възможности за справяне с предизвикателствата на живота в непозната страна. Същевременно се породиха и противоположни мобилизации, прояви на неприемане и на страх от новодошлите. Какви форми на мобилизация откриваме днес в нашите общества, кои са социалните групи, стоящи зад тях – както зад проявите на враждебност и на противопоставяне, така и зад разнообразните форми на солидарност и активна подкрепа?
Споделете вашите изследователски резултати и интерпретативни подходи в рамките на Годишната конференция на БСА, която ще се проведе на 25 ноември, 2022 година. Моля, изпращайте предложения за участие – заглавие и резюме (до 150 думи) – на електронната поща на БСА (sociology.bsa@gmail.com) до 14 Ноември, 2022.
Организационен комитет:
Проф. д.с.н. Румяна Стоилова
Проф. д-р Петя Кабакчиева
Проф. д-р Мартин Канушев
Проф. д.с.н. Светла Колева
Доц. д-р Светлана Христова
Гл. ас. д-р Мариета Христова
Гл. ас. д-р Мила Минева
Гл. ас. д-р Георги Медаров